Момчетата от улица „Пал“

Никой нямаше желание да играе на топка. Тя почиваше в джоба на Рихтер, защото той пазеше топката. Момчетата се разхождаха насам-натам, разговаряха за предстоящата война и отново се връщаха към възванието върху оградата и за десети или двадесети път прочитаха призивните думи. Мнозина вече го знаеха наизуст, декламираха го войнствено от върха на някоя купчина дърва на онези, които стояха долу, които също го знаеха наизуст, но въпреки това го слушаха със зяпнали уста и после бързаха към оградата, прочитаха го отново и сами се покачваха на някоя купчина дърва, за да го издекламират.

Цялата дружина живееше с възванието, което беше първо по рода си. Изглежда опасността беше наистина голяма и положението доста сериозно, щом Бока се беше решил да напише възвание, авторитетно подписано лично от него.

Момчетата бяха чули вече някои подробности. Тук-там се споменаваше името на Гереб, но никой не знаеше нищо положително за него. По различни причини председателят считаше за по-добре да пази в тайна случката с Гереб. Между другото искаше да го разобличи на площадката и веднага да го изправи пред съда. Разбира се, и самият Бока не бе допускал че малкият Немечек на своя глава ще отиде в Ботаническата градина и там, в центъра на противниковия лагер, ще предизвика неповторим скандал… За него председателят бе научил едва преди обяд след часа по латински, когато слезе в мазето, където разсилният продаваше хляб с масло, и Немечек го извика настрана, за да му разкаже всичко. Ала и в два и половина на площадката все още цареше пълно неведение и всеки чакаше председателя. Към общото вълнение се прибави още едно. Сред членовете на съюза на маджунарите избухна раздор. Съюзният маджун беше се втвърдил, напукал и станал негоден за употреба, което значеше, че не можеше повече да се дъвче. Това безспорно беше вина на председателя, защото вече обяснихме, че председателят беше длъжен от време на време да го дъвче. Колнаи, новият председател, най-брутално беше пропуснал своето задължение. Лесно е да се отгатне кой пръв възнегодува срещу него. Барабаш беше този, който повдигна въпроса. Той обиколи всички членове и остро порица немарливостта на председателя. Старанието му се увенча с успех, защото само за пет минути успя да убеди част от членовете да поискат свикването на извънредно събрание. Колнаи се досещаше за какво ще стане дума.