Момчетата от улица „Пал“
- Автор: Молнар Ференц
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Каменова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Момчетата от улица „Пал“». Краткое содержание книги:
Сражението, водено с „пясъчни бомби“, приключва, когато най-слабото момче, Ерньо Немечек, когото другите момчета допреди са мислели погрешно за „предател“, умира. Немечек, вече тежко болен, умира от последиците от пневмония след като се присъединява към битката въпреки сериозното си заболяване.
Скоро след смъртта му момчетата са прокудени от своята любима площадка-отечество от строители, които започват да строят жилищен блок на този терен. Книгата завършва с духа на униние и разочарование, в който един от героите горчиво отбелязва: „Нашето отечество ни предаде“.
На книгата може да се гледа като на язвителна сатира на европейския национализъм и като на предчувствие за Първата световна война, която избухва няколко години след нейното издаване. Това послание е проникващо, въпреки че повествованието не засяга политиката и се възприема леко от децата.
— Добре — каза той, — но въпросът за площадката сега е по-важен. Извънредното събрание ще свикам утре следобед.
Барабаш се възмути:
— Няма да чакаме! Изглежда господин председателят се изплаши!
— От тебе ли?
— Не, от общото събрание! Настояваме още днес да свикаш общо събрание.
Колнаи тъкмо понечи да му отговори, когато откъм вратата се чу паролата на момчетата от улица „Пал“:
— Хахо, хей! Хахо, хей!
Всички се спогледаха. През вратичката влезе Бока. До него пристъпваше Немечек, а вратът му беше увит с голям червен плетен шал. Колнаи неочаквано отстъпи:
— Добре, още днес ще проведем общо събрание. Но първо да изслушаме Бока.
— Съгласен съм — отговори Барабаш. През това време членовете на съюза заедно с останалите заобиколиха Бока и го атакуваха с хиляди въпроси.
Колнаи и Барабаш побързаха при другите. Бока махна за тишина. После, обкръжен от голямо внимание, каза:
— Момчета! Вече сте чели възванието и знаете каква голяма опасност ни грози. Съгледвачите ни проникнаха в противниковия лагер и узнаха, че червеноризците готвят нападението си за утре.
Разнесе се силен ропот. Никой не очакваше, че войната ще избухне още на другия ден.
— Да, утре — продължи Бока — и затова още днес обявявам обсадно положение. Всеки е длъжен да се подчинява безусловно на началството си, а всички офицери да се подчиняват на мен. Не мислете, че ни чака някаква детска игра. Червеноризците са силни момчета и са много. Борбата ще бъде жестока. Ние не искаме да принуждаваме никого и затова нека се обадят тези, които не желаят да участвуват.
Настъпи дълбока тишина. Никой не се обади. Бока повтори поканата:
— Който не иска да участвува във войната, да пристъпи напред! Никой ли няма?
Всички викнаха в хор:
— Никой!
— Тогава всички дайте дума, че ще бъдете тук утре в два часа.
Всички поред заставаха пред Бока и му даваха дума, че ще дойдат на другия ден.
Когато се ръкува с всички, той каза с повишен глас:
— Който не дойде утре, е безчестен лъжец и ако след това се появи тук, ще го прогоним с тояги.
Лесик излезе от редицата:
— Господин председател, всички сме тук, само Гереб отсъствува — каза той.
Пак настъпи мъртва тишина. Всички очакваха любопитно да узнаят какво се е случило с Гереб. Но Бока не беше момче, което се отказва от първоначалния си план. Той не искаше да издаде Гереб, за да може да го разобличи пред всички.
Мнозина запитаха:
— Какво се е случило с Гереб?
— Нищо — отвърна спокойно Бока. — За него ще говорим друг път. Преди всичко трябва да спечелим битката. Преди обаче да издам заповедите, трябва да ви кажа още нещо. Ако сте се скарали помежду си, сдобрете се. Всички, които са сърдити, да се помирят.
Настъпи тишина.
— Е? — запита председателят. — Няма ли сърдити?
Вайс се обади свенливо:
— Доколкото зная…
— Хайде, казвай!
— Колнаи и Барабаш…
— Вярно ли е?
Барабаш се изчерви.
— Да — призна той, — защото Колнаи…
А Колнаи каза:
— Да… защото Барабаш…
— Помирете се веднага — скара им се Бока, — иначе ще изгоня и двама ви! Битката ще спечелим само ако всички сме приятели!
Двамата сърдити неохотно се приближиха до Бока и неохотно си подадоха ръце. Още не бяха си пуснали ръцете, когато се обади Барабаш:
— Господин председател!
— Какво има?
— Имам едно условие.
— Какво е то?
— Ако… ако случайно червеноризците не ни нападнат, тогава… тогава ние ще си бъдем сърдити с Колнаи, защото…
Бока го изгледа така, сякаш искаше да го промуши с погледа си:
— Мълчи!
Барабаш млъкна. Той кипеше от яд и беше готов да даде какво ли не, за да смушка в ребрата Колнаи, който се усмихваше весело…
— А сега — подхвана Бока — редник, дай военния план!
Немечек бръкна услужливо в джоба си и извади оттам лист хартия. Това беше военният план, измислен от Бока същия следобед.
Планът изглеждаше така:
Бока разгъна плана върху един камък и момчетата се скупчиха около него. Всички с любопитство очакваха да разберат къде ще бъдат разпределени и каква роля ще изпълняват. А Бока започна да обяснява бойния план:
— Внимавайте добре. Вижте този чертеж. Това е картата на нашето владение. По сведения на съгледвачите, неприятелят ще ни нападне едновременно от две страни: откъм улица „Пал“ и откъм улица „Мария“. Да караме наред. Тези два квадрата, в които е написано „А“ и „Б“, са определени за двете отделения, които ще защищават вратата. Отделение „А“ се състои от трима души под командата на Вайс. Отделение „Б“ също се състои от трима души под командата на Лесик. Вратата откъм улица „Мария“ ще се защищава пак от две отделения. Командир на отделение „В“ ще бъде Рихтер, а на отделение „Г“ ще бъде Колнаи.