Момчетата от улица „Пал“
- Автор: Молнар Ференц
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Каменова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Момчетата от улица „Пал“». Краткое содержание книги:
Сражението, водено с „пясъчни бомби“, приключва, когато най-слабото момче, Ерньо Немечек, когото другите момчета допреди са мислели погрешно за „предател“, умира. Немечек, вече тежко болен, умира от последиците от пневмония след като се присъединява към битката въпреки сериозното си заболяване.
Скоро след смъртта му момчетата са прокудени от своята любима площадка-отечество от строители, които започват да строят жилищен блок на този терен. Книгата завършва с духа на униние и разочарование, в който един от героите горчиво отбелязва: „Нашето отечество ни предаде“.
На книгата може да се гледа като на язвителна сатира на европейския национализъм и като на предчувствие за Първата световна война, която избухва няколко години след нейното издаване. Това послание е проникващо, въпреки че повествованието не засяга политиката и се възприема леко от децата.
— Стига! Млъкни! Не ме интересуват вашите глупости! Немечек ще бъде адютант, точка! Който каже дума против него, ще бъде изправен пред военен съд.
Това изявление беше малко прекалено строго, но всички признаваха, че във военно време може да се действува само така. Следователно всички се примириха с мисълта, че адютантът ще бъде Немечек. Настъпи кратко шушукане сред ръководителите на маджунарите, които смятаха, че това е обидно за съюза. Срамуваха се, че в тази война човекът, когото те бяха обявили за предател и чието име бяха записали с малки букви в черната книга на съюза, ще изпълнява такава важна роля. Ако знаеха обаче…
Бока измъкна от джоба си списък. Той прочете кой в коя крепост е разпределен. Командирите на отделения си избраха по двама души. Всичко се вършеше много сериозно и момчетата бяха толкова развълнувани, че никой не пророни дума. Когато всичко приключи, Бока изкомандува:
— Всички по места! Ще проведем учение.
Изведнъж всички се пръснаха по местата си.
— Всеки да стои на мястото си, докато не получи нова заповед! — викна след тях Бока.
Той остана насаме с адютанта Немечек в центъра на площадката. Нещастният адютант кашляше здравата.
— Ерньо — каза му нежно Бока, — увий си шала около врата. Много си настинал.
Немечек погледна благодарно приятеля си и го послуша, сякаш му беше по-голям брат. Той намота около врата си големия червен плетен шал така, че само ушите му се виждаха.
Когато свърши, Бока рече:
— Сега ще предадеш една заповед на 2-ра крепост. Внимавай добре…
Ала в този момент Немечек направи нещо, което не беше правил никога досега. Прекъсна думите на командира си.
— Извинявай — започна той, — но преди това искам да ти кажа нещо.
Бока свъси вежди.
— Казвай.
— Преди малко членовете на Съюза на събирачите на маджун…
— Остави, моля ти се — прекъсна го нетърпеливо председателят, — и ти ли гледаш сериозно на подобни глупости?
— Да — отвърна Немечек, — защото и те гледат сериозно на тях. Зная, че те са глупави, и не ме интересува какво мислят за мене, но не бих искал ти… ти… да ме презираш.
— За какво да те презирам?
Между ресите на големия червен плетен шал Немечек се обади почти разплакан:
— Защото те… те… ме обявиха за предател…
— За предател? Тебе?
— Да. Мене.
— Казвай, много съм любопитен!
Немечек започна стеснително и със свито гърло да разказва случката. Трябвало да бърза тъкмо когато членовете на съюза полагали тайна клетва. Те, от своя страна, използували тази случайност и го обвинили, че бързал, защото го било страх да постъпи в тайния съюз. Обявили го за предател и безчестник.
Според него, всъщност всичко това се случило, понеже подпоручиците, поручиците и капитаните са недоволни, че председателят не дружи с тях и споделя всички държавни тайни с него, обикновения редник. Накрая той каза, че са записали името му с малки букви в черната книга.
Бока изслуша търпеливо целия разказ. Помълча малко. Заболя го, че сред момчетата се намират и такива. Бока беше умно момче, но още не знаеше, че всички хора са различни, че не приличат на него и че научаването на подобна истина винаги причинява болка. После той погледна нежно малкото, русичко момче.
— Добре, Ерньо — каза той, — върви си гледай работата и не се грижи за тях. Не искам да им казвам нищо преди започването на войната. Но щом свърши битката, ще ги оправя. Изтичай до първа и втора крепост и предай на момчетата веднага да се прехвърлят на четвърта и пета крепост. Искам да видя колко време им трябва за прехвърлянето.
Редникът се изпъна мирно, отдаде чест и си помисли колко е тъжно, че заради една война се отлага разглеждането на въпроса за неговата чест, но преглътна горчивината си и каза по войнишки:
— Слушам, господин председател!
И Немечек хукна в галоп. След него се вдигна облак прах и скоро след това адютантът изчезна зад купчините дърва, върху които бяха разположени крепостите. Отгоре надничаха рошави детски глави с широко отворени очи. По лицата им личеше възбуда, каквато обзема войниците преди сражение, което знаете от описанията на смелите военни кореспонденти.
Бока остана сам-самичък в центъра на площадката. До голямата равна земя, заградена от всички страни, достигаше шумът на отминаващите каруци, но въпреки това Бока имаше чувството, че се намира не в центъра на голям град, а някъде далече в непозната земя, в необятна равнина, където утре една битка ще реши съдбата на народите. Момчетата не издаваха звук, стояха спокойно по местата си и чакаха команда. Бока чувствуваше, че сега всичко зависи от него. От него зависеше добруването и бъдещето на малката дружина. От него зависеха веселите следобеди, играта на топка, различните игри и забавления, които приятелите му устройваха тук. И Бока се гордееше, че е приел да изпълни такава благородна задача.