Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

— Не казахте ли…

— Моля — направи тя лек жест с ръка, — би ли седнала, за да ти обясня като хората?

Уенди хвърли поглед към барманчетата. Те жестикулираха оживено и обсъждаха на висок глас великата световна конспирация, която им пречеше да изживеят най-хубавите от всички животи. Отново се настани върху табуретката. В продължение на няколко мига Лидия просто се вглеждаше в нея. Уенди се помъчи да не отмества поглед.

— Работата е там — подхвана Лидия, като отново й се усмихна топло и наклони глава, — че аз убих съпруга ти.

Лицето на Уенди пребледня.

— Това не е смешно.

— Вярно, така е. Тук съм съгласна с теб, Уенди. Но не съм имала за цел да проявявам чувство за хумор. Затова пък искаш ли да чуеш една шегичка? Включих се в сайт с препращане на имейл шегички. Повечето са тъпизми, но от време на време пращат по нещо, от което можеш да се подмокриш.

Уенди седеше зашеметена.

— Коя сте вие, по дяволите?

— Успокой топката, Уенди.

— Искам да знам…

— Шшшш — Лидия постави пръста си на устните на Уенди с подчертана нежност. — Нека ти обясня, става ли?

Устните на Уенди потрепераха. Лидия задържа пръста си върху тях още миг-два.

— Ти си объркана. Разбирам го. Нека да ти изясня няколко неща. Първо на първо, да, аз съм тази, която пусна куршума в главата на Джими. Но Хеши — Лидия посочи през прозореца към огромен мъж с деформирана глава — преди това свърши черната работа. Погледнато лично, когато гръмнах Джими, вече мислех, че му правя услуга.

Уенди бе зашеметена.

— Искаш да знаеш защо, нали? Е, как няма да искаш. Но, Уенди, мисля, че дълбоко в себе си ти го знаеш. Ние сме светски жени, нали така? Познаваме си мъжете.

Уенди не продума.

— Уенди, схващаш ли за какво говоря?

— Не.

— Знаеш, и още как, но нека все пак да ти го кажа. Джими, обичният ти починал съпруг, дължеше много пари на едни много неприятни хора. Към днешна дата сумата е малко под двеста хилядарки. — Лидия се усмихна. — Уенди, нали няма да се преструваш, че не знаеш нищо за хазартните неблагополучия на съпруга си?

Уенди изпитваше затруднение с произнасянето на думите.

— Не разбирам…

— Надявам се, че смущението ти няма нищо общо с пола ми.

— Какво?

— Би било твърде тесногръдо и сексистко от твоя страна, нали? В двайсет и първи век сме все пак. Жените могат да бъдат каквото си поискат.

— Ти… — Уенди млъкна и пак направи опит. — Ти си убила съпруга ми?

— Гледаш ли редовно телевизия, Уенди?

— Какво?

— Телевизия. Нали разбираш, по телевизията, когато някой като твоя съпруг дължи много пари на някого като мен, е, какво се случва?

Лидия спря, сякаш наистина очакваше отговор. Уенди най-сетне промълви:

— Не знам.

— Разбира се, че знаеш. Но пак ще отговоря вместо теб. Та този като мен, е, добре, обикновено е мъжът като мен, е изпратен да го сплаши. Тогава може би придружителят му, ей оня там Хеши, го пребива или му чупи краката, все едно. Но никога не убиват човека. Това е едно от правилата на „лошите“ по телевизията. „Не можеш да събереш пари от мъртвец“. Чувала си го, нали, Уенди?