Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
Зачака. Накрая Уенди пророни:
— Сигурно.
— Но това е неправилно, разбираш ли? Да вземем за пример Джими. Съпругът ти е страдал от болест. Хазарт. Права ли съм? Това ти струваше всичко, нали? Застрахователният бизнес. А той беше на баща ти. Джими му го отмъкна. Заличи го. Банката щеше да ипотекира къщата ви. Ти и децата едва имахте пари за бакалницата. Но и това не спря Джими. — Лидия поклати глава. — Мъже. Права ли съм?
В очите на Уенди се появиха сълзи. Гласът й, когато успя да проговори, беше съвсем немощен.
— Значи ти си го убила?
Лидия вдигна поглед към нея и поклати глава.
— Май явно не обяснявам добре. — Пак сведе очи и опита наново. — Чувала ли си някога израза, че не можеш да изстискаш кръв от камък?
Пак зачака отговор. Накрая Уенди кимна. Лидия изглеждаше доволна.
— Е, това е нашият случай. С Джими, имам предвид. Можех да накарам Хеши да го обработи — Хеши го бива за такива неща, — но каква щеше да е ползата? Джими нямаше парите. Посмъртно не би се добрал до толкова пари. — Лидия се поизправи на стола и протегна длани напред. — Та сега, Уенди, те искам да разсъждаваш като бизнесмен — обърни внимание — като бизнес личност. Не е нужно да се правим на отявлени феминистки, но мисля, че поне можем да бъдем на равна нога с мъжете.
Лидия отправи поредна усмивка на Уенди. Уенди се сви.
— Добре, та какво следва да направя аз като умна бизнес личност? Естествено, не мога да оставя дълга неизплатен. В моята област това е професионално самоубийство. Някой дължи на работодателя ми пари, следователно трябва да плаща. Няма как да го заобиколи. Проблемът тук е, че Джими няма нито цент на свое име, но пък — Лидия млъкна и се усмихна още по-широко, — има съпруга и три деца. Освен това е бил в застрахователния бизнес. Сега разбираш ли накъде бия, Уенди?
Уенди не смееше да диша.
— О, мисля, че разбираш, но пак ще го кажа вместо теб. Застраховка. По-точно застраховка живот. Джими имаше застрахователна полица. Не си призна веднага, но накрая, е, добре де, Хеши се оказа убедителен. — Уенди отправи поглед през прозореца. Лидия забеляза, че тя трепери и потисна усмивката си. — Джими ни каза, че имал две полици на обща стойност почти един милион долара.
— Значи ти — Уенди правеше отчаян опит да схване фактите — си убила Джими заради парите от застраховката?
Лидия щракна с пръсти.
— Уцели, приятелко.
Уенди отвори уста, но не можа да произнесе нищо.
— Та, Уенди, искам да ти стане кристално ясно. Дълговете на Джими не умират с него. И двете го знаем. Банката продължава да държи да изплатиш ипотеката, права ли съм? Лихвите от кредитните карти се трупат като планина. — Лидия сви раменца и обърна длани към небето. — Защо работодателят ми трябва да е по-различен от тях?
— Не говориш сериозно.
— След около седмица ще получиш първия си застрахователен чек. Дотогава дългът на съпруга ти ще бъде двеста и осемдесет хиляди долара. Ще очаквам чек на тази стойност на същата дата.
— Но само неплатените сметки, които е оставил…
— Шшшш — Лидия отново я накара да млъкне, като сложи пръст на устните й. Гласът й се снижи до интимен шепот. — Това наистина не ме интересува, Уенди. Давам ти рядката възможност да се измъкнеш. Ако трябва, ще обявиш банкрут. Живееш в баровски квартал. Премести се другаде. Имаш Джак — това е единайсетгодишният ти син, нали?
При споменаване на името му, Уенди се разтресе.
— Е, това лято Джак ще пропусне летния лагер. Накарай го да си намери работа след училище. Каквото и да е. Нищо от това не ме засяга. А ти, Уенди, ще плащаш, каквото дължиш, и толкова. Повече няма да ме чуеш и видиш. Ако не платиш обаче, огледай хубавичко Хеши, ей го там. — Тя млъкна и я остави да го направи. Имаше желаният ефект.
— Първо ще убием малкия Джак. После, два дни по-късно, ще убием Лили. Ако докладваш този разговор на полицията, ще убием и Джак, и Лили, и Дарлийн. И тримата, по ред на възрастта им. Тогава, след като погребеш децата си — моля те, слушай внимателно, Уенди, защото е ключов момент, — пак ще те накарам да платиш.
Уенди бе загубила ума и дума.
Лидия отпи дълга кофеинова глътка с въздишка на удоволствие.
— Прекрааасно — изрече тя, надигайки се от стола. — Нашият момичешки разговор ми достави истинско удоволствие, Уенди. Пак трябва да се съберем скоро. Да речем у вас по обед в петък, шестнайсето число?
Уенди беше навела глава.
— Разбра ли?
— Да.
— Какво ще направиш?!