Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:

Пластичният хирург Марк Сейдман се събужда една сутрин в болница тежко ранен и научава, че жена му е застреляна и мъртва, а двегодишната му дъщеричка Тара е отвлечена. Марк издирва детето си през цялата следваща година, като се люшка между надеждата и отчаянието. В това трудно дело му помагат най-добрият му приятел, който е и негов адвокат, бивша интимна приятелка, която е и бивша агентка на ФБР, и дует от полицай и федерален агент, които първоначално подозират Марк в организирането на отвличането и исканията за откуп. Енергичното повествование отнася читателя като приливна вълна и доказва за пореден път, че Коубън води класацията на съвременните автори на трилъри.
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 134
Перейти на страницу:

Зачака. Накрая Уенди пророни:

— Сигурно.

— Но това е неправилно, разбираш ли? Да вземем за пример Джими. Съпругът ти е страдал от болест. Хазарт. Права ли съм? Това ти струваше всичко, нали? Застрахователният бизнес. А той беше на баща ти. Джими му го отмъкна. Заличи го. Банката щеше да ипотекира къщата ви. Ти и децата едва имахте пари за бакалницата. Но и това не спря Джими. — Лидия поклати глава. — Мъже. Права ли съм?

В очите на Уенди се появиха сълзи. Гласът й, когато успя да проговори, беше съвсем немощен.

— Значи ти си го убила?

Лидия вдигна поглед към нея и поклати глава.

— Май явно не обяснявам добре. — Пак сведе очи и опита наново. — Чувала ли си някога израза, че не можеш да изстискаш кръв от камък?

Пак зачака отговор. Накрая Уенди кимна. Лидия изглеждаше доволна.

— Е, това е нашият случай. С Джими, имам предвид. Можех да накарам Хеши да го обработи — Хеши го бива за такива неща, — но каква щеше да е ползата? Джими нямаше парите. Посмъртно не би се добрал до толкова пари. — Лидия се поизправи на стола и протегна длани напред. — Та сега, Уенди, те искам да разсъждаваш като бизнесмен — обърни внимание — като бизнес личност. Не е нужно да се правим на отявлени феминистки, но мисля, че поне можем да бъдем на равна нога с мъжете.

Лидия отправи поредна усмивка на Уенди. Уенди се сви.

— Добре, та какво следва да направя аз като умна бизнес личност? Естествено, не мога да оставя дълга неизплатен. В моята област това е професионално самоубийство. Някой дължи на работодателя ми пари, следователно трябва да плаща. Няма как да го заобиколи. Проблемът тук е, че Джими няма нито цент на свое име, но пък — Лидия млъкна и се усмихна още по-широко, — има съпруга и три деца. Освен това е бил в застрахователния бизнес. Сега разбираш ли накъде бия, Уенди?

Уенди не смееше да диша.

— О, мисля, че разбираш, но пак ще го кажа вместо теб. Застраховка. По-точно застраховка живот. Джими имаше застрахователна полица. Не си призна веднага, но накрая, е, добре де, Хеши се оказа убедителен. — Уенди отправи поглед през прозореца. Лидия забеляза, че тя трепери и потисна усмивката си. — Джими ни каза, че имал две полици на обща стойност почти един милион долара.

— Значи ти — Уенди правеше отчаян опит да схване фактите — си убила Джими заради парите от застраховката?

Лидия щракна с пръсти.

— Уцели, приятелко.

Уенди отвори уста, но не можа да произнесе нищо.

— Та, Уенди, искам да ти стане кристално ясно. Дълговете на Джими не умират с него. И двете го знаем. Банката продължава да държи да изплатиш ипотеката, права ли съм? Лихвите от кредитните карти се трупат като планина. — Лидия сви раменца и обърна длани към небето. — Защо работодателят ми трябва да е по-различен от тях?

— Не говориш сериозно.

— След около седмица ще получиш първия си застрахователен чек. Дотогава дългът на съпруга ти ще бъде двеста и осемдесет хиляди долара. Ще очаквам чек на тази стойност на същата дата.

— Но само неплатените сметки, които е оставил…

— Шшшш — Лидия отново я накара да млъкне, като сложи пръст на устните й. Гласът й се снижи до интимен шепот. — Това наистина не ме интересува, Уенди. Давам ти рядката възможност да се измъкнеш. Ако трябва, ще обявиш банкрут. Живееш в баровски квартал. Премести се другаде. Имаш Джак — това е единайсетгодишният ти син, нали?

При споменаване на името му, Уенди се разтресе.

— Е, това лято Джак ще пропусне летния лагер. Накарай го да си намери работа след училище. Каквото и да е. Нищо от това не ме засяга. А ти, Уенди, ще плащаш, каквото дължиш, и толкова. Повече няма да ме чуеш и видиш. Ако не платиш обаче, огледай хубавичко Хеши, ей го там. — Тя млъкна и я остави да го направи. Имаше желаният ефект.

— Първо ще убием малкия Джак. После, два дни по-късно, ще убием Лили. Ако докладваш този разговор на полицията, ще убием и Джак, и Лили, и Дарлийн. И тримата, по ред на възрастта им. Тогава, след като погребеш децата си — моля те, слушай внимателно, Уенди, защото е ключов момент, — пак ще те накарам да платиш.

Уенди бе загубила ума и дума.

Лидия отпи дълга кофеинова глътка с въздишка на удоволствие.

— Прекрааасно — изрече тя, надигайки се от стола. — Нашият момичешки разговор ми достави истинско удоволствие, Уенди. Пак трябва да се съберем скоро. Да речем у вас по обед в петък, шестнайсето число?

Уенди беше навела глава.

— Разбра ли?

— Да.

— Какво ще направиш?!

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)