Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Преди да мога да отговоря, получих потвърждение за последното твърдение, защото големият жълт пес Фараон, който ни намери в пустинята, щом чу гласовете ни, се измъкна от някакъв ъгъл, където се бе скрил, и се приближи към нас, махайки опашката си. Когато мина покрай Шадрах той спря, изръмжа и козината на гърба му се изправи. Тогава онзи хвърли камък към кучето и го удари по крака. В следния миг Фараон, животно с огромна сила, се хвърли върху него и наистина помислих, че се канеше да му изтръгне гърлото. Ех, успяхме да го отдръпнем, преди да нанесе вреда, но лицето на Шадрах, набраздено от пепеляви белези, бе за запомняне. Между ярост и страх то изглеждаше като лицето на дявол.
Но да продължа. След тази работа отидох да спя, като се чудех дали това не бе последната ми почивка на земята и дали след като изтърпях толкова много заради него, ще или не ще имам щастието да видя лицето на сина си отново, ако, разбира се, е още жив отвъд, не повече от дузина мили далеч… или където и да е.
Привечер бях събуден от страхотна врява, в която различавах пискливия глас на Хигс, който произнасяше думи не за повтаряне, лая на Фараон и глухите стенания и проклятия на един абати. Щом изскочих малката палатка, видях чудновата гледка: професорът, захванал главата на Шадрах под лявата си ръка в ключ, както го наричахме в училище, с дясната го удряше по носа и лицето с всички сили, които, трябва да допълня, не бяха малки. Наблизо, държейки Фараон за нашийника, измайсторен за него от кожата на умряла камила, стоеше сержант Куик. На вдървеното му лице се изписваше мрачно задоволство, докато наоколо няколко от водачите абати жестикулираха по своя източен маниер и издаваха гръдни звуци на омраза. Орм отсъстваше, понеже в момента всъщност спеше.
— Какво правите, Хигс? — изкрещях аз.
— Не можете… ли да… видите — заекваше той, като придружаваше всяка дума с удар върху щръкналия нос на нещастния Шадрах. — Удрям зверската глава на твоя приятел. А! Ще хапеш, така ли? Тогава приеми това и… това, и… това. Боже мой, колко са твърди зъбите му. Е добре, мисля, че това му е достатъчно. — И внезапно той пусна абати, който падна на земята окървавен и неприятен за гледане, като остана там да пъшка. Другарите му, като видяха печалното състояние на главатаря си, настъпиха към професора заплашително. Всъщност един от тях извади нож.
— Махни това, синко — процеди ледено сержантът, — или поврага ще пусна кучето на теб. Под ръка ли ти е револверът, докторе?
Явно бе, че ако човекът не разбра от думите на Куик, значението им беше му ясно, защото той прибра ножа си и се дръпна назад при другите. Също и Шадрах стана от земята и отиде при тях. Обаче на разстояние от няколко стъпки той се обърна, облещи се на Хигс през подпухналите си очи и каза:
— Бъди сигурен, проклети Благороднико, че ще запомня това и ще ти заплатя!
В този миг Орм пристигна на местопроизшествието, като се прозяваше:
— Какво по дяволите става тук? — запита той.
— Ще дам пет гроша за пинта изстудена бира — отговори непоследователно Хигс. После изпи канче възтопла вода с кален цвят, дадена му от Куик, и като му върна канчето, каза:
— Благодаря, сержанте. Това е по-хубаво от нищо, а студеното питие е винаги опасно, когато си загрят. Какво става ли? О, нищо особено. Шадрах се опита да отрови Фараон. Това е всичко. Аз го наблюдавах под око и го видях как той докопа бурканчето със стрихнин, оваля в стрихнин парче месо, която той отмъкна, и хвърли това месо на бедното животно. Сграбчих го навреме и го хвърлих през онази стена, където ще го намерите, ако пожелаете да погледнете там. Запитах Шадрах защо направи това. Той отговори: „За да млъкне кучето, докато преминаваме през фунг“, като добави, че то и така е див звяр и е по-добре да го няма, понеже беше се опитало да го ухапе тази сутрин. Тогава загубих търпение и се хвърлих към подлеца. Въпреки че се отказах от боксирането преди двадесет години, много скоро го преодолях, защото, както може да сте забелязали, никой ориенталец не може да се бие с юмруци. Това е всичко. Дай ми още една чаша вода, сержанте.
— Да се надяваме, че това ще е всичко — отговори Орм, като сви рамене. — Да ти кажа право, стари приятелю, щеше да бъде по-умно да се въздържиш от побоя над Шадрах, докато бъдем в безопасност в Мур. Но сега няма смисъл да говорим и сигурно и аз щях да направя същото, ако го бях видял да трови Фараон. — И той потупа по главата голямото куче, което всички ние извънредно много обичахме, макар че всъщност то бе привързано само към Орм, а останалите нас просто търпеше.