Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Добър ден, госпожа Петикоум.
Жената рязко кимна към момичето.
— А коя е непознатата?
Въпреки че усети нежеланието на Шимейн да бъде представена на тази жена, чийто любопитен поглед просто изгаряше гърба й, Гейдж я хвана за ръка и нежно я завъртя с лице към нея.
— Позволете ми да ви представя госпожица Шимейн О’Хърн от Англия.
Малките, тъмни очи на Алма Петикоум се плъзнаха към босите крака на момичето, които се подаваха изпод ръба на роклята. Почти едновременно с това редките й вежди рязко се извиха над телените очила, кацнали върху тънкия й, ястребов нос. Достигнала до свои собствени изводи, Алма притисна покритата си с изпъкнали вени ръка върху плоския си бюст, напълно смаяна от поредното неочаквано събитие в живота на майстора на мебели. Постъпките му винаги бяха предизвиквали объркване сред хората от градчето. Да вземем например траура му след смъртта на Виктория. Никой нормален мъж не би скърбял за съпругата си повече от няколко месеца. Животът в колониите беше тежък и от овдовелите мъже се очакваше да се оженят отново, за да има кой да поеме грижите за децата им. Много бащи в градчето се надяваха Гейдж да започне да ухажва любимите им дъщери и бяха готови да го поощрят, но той живееше самотно и очевидно предпочиташе да бъде вдовец, вместо да се ожени за някое от местните момичета. Накрая дори беше наел дъщерята на ковача да се грижи за сина му, с което окончателно бе попарил надеждите им.
— Гейдж Торнтън! Какво си направил, за бога? — възкликна жената. — Възможно ли е да си купил робиня от онзи ужасен затворнически кораб? Да не си си загубил ума?
— Не мисля, мадам — отговори Гейдж подчертано хладно. — Всъщност направих точно това, което възнамерявах да направя от известно време насам.
Свиреп порив на вятъра килна шапката на Алма върху набръчканото й чело, но тя я намести с нетърпелив жест и го изгледа подозрително.
— Да не искаш да кажеш, че още преди пристигането на „Гордостта на Лондон“ си намислил да си вземеш за слугиня някоя престъпница? Подобно безразсъдно действие ме кара да си мисля, че наистина си се побъркал.
Мускулите на лицето на Гейдж потрепнаха раздразнено, но гласът му остана толкова непоколебим, колкото и погледът му.
— Мислете каквото желаете, мадам. Стореното си е сторено и не смятам да се извинявам на никого за това.
Госпожа Петикоум вирна тесния си нос и го погледна с присвити очи през малките си очила.
— Дори и на дъщерята на ковача ли? — клъвна го тя. — Ако има някой в градчето, на когото със сигурност дължиш извинение, това е Роксана Корбин. Това нещастно, мило момиче ти се доверява сляпо, като че си някакъв бог.
Гейдж остана напълно невъзмутим.
— Напоследък си дадох сметка, че твърде много злоупотребявам с добрината на Роксана и че трябва да я оставя да живее собствения си живот, без повече да й натрапвам грижите за сина си. Баща й винаги е настоявал тя да свърши домакинската работа у тях, преди да дойде у дома, а сега, когато Хю си счупи крака и е прикован на легло, Роксана изобщо няма да може да идва. Тъй като при това положение няма кой да гледа Андрю докато работя, сметнах за необходимо да потърся друга жена. — Беше казал същото и на самата Роксана и въпреки молбата й да накара някого от съседите си да му помага, докато баща й се оправи, за нищо на света не искаше да ангажира с допълнителни грижи хора, заети не по-малко от него. Освен това не можеше да понесе мисълта Андрю да прекарва толкова дълго време извън дома. — Роксана знае по-добре от всеки друг, че се нуждая от бавачка, госпожа Петикоум, така че за нея това няма да е изненада.
Алма го изчака да довърши, пренебрежително извърнала лице настрана, после рязко се извъртя и укорително размаха пръст под носа му.
— Отлично знаеш, Гейдж Торнтън, че Роксана Корбин никога не е гледала на грижите за сина ти като на бреме. Тя обича Андрю като свой собствен син. Би било мъдро от твоя страна да проумееш колко добра е тя с него и колко ще е полезно за детето да я има за своя майка. Пък и не е лошо да помислиш с какви проблеми ще се сблъскаш, като водиш в дома си една престъпница. Никога не съм одобрявала тези затворнически кораби, които докарват по нашите брегове утайката на обществото. Та това момиче може да е убийца! Ами да! Правиш безкрайно лоша услуга на града ни, като приютяваш под покрива си такава жена!
Грубите й думи съвсем не се понравиха на Гейдж. Момичето до него пазеше гробно мълчание, но макар да я познаваше съвсем отскоро, той вече можеше да установи безпогрешно по изправения й гръб и каменното й изражение дълбочината на нейния гняв. Изкушаваше се да каже на старата сврака да си гледа работата, но знаеше, че с това още повече ще засили неприязънта й към Шимейн. Затова отговори тихо, но твърдо: