Магията на страстта

Ана се опита да си върне куклата, но Робърт учтиво отказа с обяснението, че е дал дума на една дама и гледа на това като на дълг на честта. Маргарет бе настанена в елегантната карета на лорда и зачака да завърши посещението на Барингтън Плейс. Робърт беше склонен да си пожелае и той да е навън, при куклата.

Люсиен беше намразил Барингтън от времето, когато починаха неговите родители, защото това беше не само бащиният дом на неговата майка, но и мястото, където беше роден и отраснал, докато стана време да тръгне на училище. Робърт го беше водил тук само веднъж, след като го беше взел от Итън — два дена след смъртта на неговите родители, — за да му даде възможност да си избере нещо, което да му напомня за тях. Момчето се беше озъртало като подгонено и подплашено из къщата и Робърт почти веднага го отведе. През годините беше давал предложения, внимателни указания или недвусмислени заповеди, за да върне момчето в къщата, която то наследи, но нищо не можа да убеди Люсиен да пристъпи отново нейния праг. Сега имаше съпруга, за която трябваше да мисли и беше негово задължение, както Робърт му бе доказвал в безброй разговори, да й предложи достоен за нея дом.

Пиян или трезвен, Люсиен беше използвал всяка възможност, за да избегне завръщането в Барингтън Плейс. Отначало предложи Клара и той чисто и просто да продължат да живеят в Манинг хаус. Лордът отклони предложението с учтиво съжаление. После Люсиен си каза, че може да продаде Барингтън и да купи друга къща. Лордът даде съвсем недвусмислено израз на неодобрението си, защото продажбата на хубав стар семеен имот накърняваше всяко чувство за чест. Злите езици нямаше да спрат да клюкарстват, а това докарваше на Робърт непоносимо главоболие.

Два дена по-късно Люсиен отново се беше появил със заплахата, че ще изгори Барингтън до основи, за да издигне на негово място толкова голяма къща, че да смае цял Лондон. Това сигурно би било твърде занимателно, — заяви Робърт, но Люсиен нямало да може да се наслади както подобава, защото щял лежи в затвора Нюгейт по обвинение в палеж.

Младежът даде съгласието си едва в деня, в който Клара пристигна в Лондон. Следвайки чувството си за дълг, той я посрещна, а след това се върна, ужасно притеснен, в града и обясни, съвсем объркан:

— Ами аз я заведох на разходка, само за да глътнем малко чист въздух. Минахме с каретата през парка, а после — божичко, трябва да съм заспал. Не ми е ясно как, но се озовахме в Барингтън и аз й казах, че ще заповядам да отворят къщата, за да може тя да я преустрои по свое желание.

За Робърт това беше добър знак. Още по-обещаващо беше, че Люсиен придружаваше от време на време Клара и майка й до Барингтън, за да наглеждат напредването на ремонта, с който беше заета цяла армия от художници, зидари и бояджии, които Люсиен беше наел, за да изпълняват желанията на Клара. Парите и усилията изглежда си заслужаваха, защото Клара бе превърнала Барингтън в съвсем нова къща, толкова различна от онази, в която Люсиен бе живял като дете, че Робърт можеше само да се възхищава на мъдростта й. Тя беше доловила инстинктивно какво ще е най-доброто за толкова трудния му племенник.