Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Но ще се върнат навреме за сватбата, нали?
— Господи, надявам се — отвърна лордът. — Никак не ми харесва мисълта да бъда натоварен с организирането на всичко това.
Докато чичо му отваряше вратата, Люсиен се поклащаше напред-назад на стола.
— Но коя е тогава дамата, придружаваща Клара?
Робърт Брайланд изгледа равнодушно племенника си.
— Леля й е пристигнала вчера, за да поеме юздите. Сигурен съм, че знаеш кого имам предвид.
Люсиен му отвърна с изпълнен с недоверие поглед.
— Роби! — беше всичко, което можа да каже и с тон, от който сърцето на лорда всеки път омекваше, защото знаеше добре, че неговият нелесен племенник е единственият човек на този свят, способен да произнесе името му с толкова дълбоко съчувствие.
— Да — отговори меко лордът. — Ана Хънингтън. Внимавай, Лъки и се дръж добре, защото ако аз не мога да те вкарам в пътя, лейди Ана сигурно ще успее.
6
— Закъснява, разбира се. — Ана Хънингтън забоде брошката под лявото си рамо и огледа още веднъж отражението си в огледалото. — Винаги е закъснявал. И винаги ще го прави. Изглежда закъснял е от самото начало, хващам се на бас, че се е родил със закъснение.
Застанала зад стола на леля си, Клара хвърли тревожен поглед на отражението си в огледалото.
— Сигурна съм, че има сериозна причина за закъснението. Нали ни предупреди все пак.
— Е да, изпрати ни бележка. — Ана приглади няколко кичура на гъстата си руса коса. — Той е най-добре възпитаният мъж на широкия божи свят. Ако смъртта се появи собственолично в салона на лорд Манинг, ще й бъдат предложени стол и чаша чай, преди сър Робърт да я попита на какво дължи удоволствието на това посещение.
— Откакто сме в Лондон, лордът е наистина чудесен в грижите си за нас — протестира Клара. — Просто не зная какво щяхме да правим без него. Той положи всички усилия, за да се чувстваме удобно.
— Виж, за това съм сигурна — отвърна сухо Ана.
— Беше много мил — упорстваше Клара. — Можеш ли да си представиш хаоса, ако не беше той. Нали знаеш какъв безнадежден случай е татко при подобни обстоятелства.
Ана Хънингтън срещна погледа на племенницата си в огледалото и заяви открито:
— Много добре ми е известно какъв е баща ти, но просто не мога да повярвам, че се е съгласил на този ужасен брак.
— О, леличко, недей…
Ана се обърна и улови слабичките ръце на Клара.
— Съжалявам, Клара, но аз не мога да приема нито виконт Калън, нито неговия чичо. През годините, които идват, той ще те направи нещастна и съм готова да извия врата на брат си, задето е толкова наивен и допуска противното. Единственото, за което мисли, е колко мил и любезен е бил Едуард, нещо напълно естествено, струва ми се, след като двамата бяха най-близки приятели. Но споменът за един покойник съвсем не е достатъчно основание, за да те пожертва на отвратителния му син.
— Не, не е жертва — възрази Клара и стисна ръката на леля си. — Разбери, моля те, че искам да се омъжа за Люсиен, въпреки че, да си призная, преди имах известни съмнения. Татко никога не би ме принудил, ако аз не се бях съгласила. Откровено казано и той, и мама бяха доста разтревожени.
Ана се надигна с въздишка и отиде до един от високите прозорци да погледне към улицата.
— Закъсняват — повтори тя и поклати глава. — Ох, Робърт, не можеш да не създаваш напрежение. — Тя помълча малко. — Искам да знаеш, че те са луди. Цялата банда. Клара, Брайландовци винаги са причинявали само ядове, с каквото и да са се залавяли — натърти тя бавно. — Имаш още седмица време, за да се замислиш какво правиш. Още не е късно да сложиш край на цялата тази история. Само да промениш мнението си и ще те върна веднага в Сейнт Дженивиъв. Та ако ще и в деня на сватбата. Но ако изпълниш намерението си и се омъжиш за Люсиен Брайланд, може би никога вече няма да имаш възможност да се отървеш от него.
Клара се присъедини към леля си до прозореца, усмихна й се успокояващо.
— Не, няма да го сторя. Не мисля, че би трябвало да се освободя от Люсиен Брайланд, дори ако живеехме на двата противоположни края на света. Вече опитах, но наистина няма смисъл. Леличко, зная какъв мъж е и бих излъгала, ако кажа, че не изпитвам страх. Но какво друго мога да направя?
— О, миличка — измърмори леля Ана, — значи в такова състояние се намираш? — Тя докосна с връхчетата на пръстите бузата на племенницата си. — В такъв случай съжалявам, много, много съжалявам.