Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Не бъди глупава, скъпа. Всичко беше много отдавна. Човек трябва да приема живота, какъвто дойде, и колкото може по-малко да съжалява.
— Но ти си го обичала! — възкликна Клара и изхълца. — Как си могла тогава да се омъжиш за чичо Филип?
— Никога не съм съжалявала, че се омъжих за полковник Хънингтън. Но признавам, че беше грешка да се омъжа толкова скоро, без да дам на Робърт и на себе си време да оправим нещата. Не беше твърде честно и по отношение на Филип. Причиних му тъкмо онова, което искаше да ми причини Робърт. Омъжих се за него, без да го обичам, само защото знаех, че ще се разбираме добре. Но щом съм могла да бъда толкова лицемерна, значи съм могла да бъда такава и спрямо Робърт, когото все пак обичах. Но какво да ти кажа, бях направила избора си и връщане назад нямаше.
— Ти още обичаш лорд Манинг — реши Клара и избърса една сълза от бузата си.
— Няма никакво значение дали го обичам или не. Сама си оправих леглото и сега си лежа в него щастлива и доволна. Въпросът, който ти трябва да си поставиш, скъпа моя, е дали изборът ти да се омъжиш за виконт Калън е най-добрият за теб. Аз загубих лорд Манинг, защото не можех да разсъждавам ясно, защото взех решението си в разгара на чувствата и защото бях твърде горда да го променя. Не се омъжвай и ти по същата причина за този коравосърдечен човек. Поразмисли, преди да се отдадеш за цял живот в негова власт. Наистина ли мислиш, че виконт Калън те обича или поне държи на тебе?
Клара поклати мълчаливо глава.
— Той беше мрачно, мълчаливо момче — продължи Ана, — и се превърна в мрачен, мълчалив мъж. За разлика от него ти си била винаги ясна и лъчезарна като слънчев лъч. Ако успееш да внесеш малко светлина в живота му, то ще е истинско чудо. Но аз се боя да не стане по-скоро противното.
— Аз го обичам — призна Клара и впери поглед в ръцете си. — Дори ако той ме въвлече в мрак, ще ми остане поне това.
Ана Хънингтън се загледа с тежка въздишка в сведената глава на племенницата си, докато някакво движение долу на улицата не я отвлече.
— Пристигнаха — каза тя. — Робърт тъкмо слиза с присъщата си елегантност от каляската. Толкова изискан мъж. Трябваше да предположа, че с възрастта ще става все по-привлекателен. — Ана се дръпна от прозореца и си взе шапката. — Да вървим, Клара, ще ми се всичко това да приключи час по-скоро.
7
Целият ден беше същинска катастрофа. Лорд Манинг се облегна със сподавена въздишка на една лавица с книги и сега гледаше как лейди Ана, лейди Клара и неговият племенник обикалят библиотеката на Барингтън Плейс. Дамите и най-вече Клара, сочеха всяка промяна, направена през последните два месеца, а Люсиен кимаше с добросъвестен, макар и съмнителен интерес и измърморваше по нещо, за което лордът много се надяваше да е учтив отговор.
Екскурзията не потръгна от самото начало. Закъснялото връщане на племенника беше забавило, разбира се, и появата им в градската къща на семейство Сейнт Дженивиъв, което би се възприело като разбираемо и простимо нарушаване на етикета, ако Ана Хънингтън не ги беше посрещнала като същински ангел на отмъщението и не им беше заявила с най-учтив тон, че някои хора просто никога няма да се променят. След това Люсиен, вече ядосан и непримирим, даде тон на всичко, защото се държа с лейди Ана толкова студено и саркастично, че лордът с най-голямо удоволствие би го замъкнал в някое закътано ъгълче на по-горния етаж, за да го напердаши. Засега той просто сложи ръка на тила на племенника си — жест, който изглеждаше отстрани фамилиарен, но накара всъщност Люсиен много болезнено да разбере, че държането му никак не се нрави на неговия чичо. След това момчето почна да се държи малко по-добре, въпреки че отговорът му на забележката на лейди Ана, че „При Алмак“ е имало ужасно много дърти злобарки:
— В това отношение сте голям авторитет, милейди, — доведе до подновяване на военните действия. Господи, бяха по-лоши от две улични котки, които се карат за една риба — в случая за Клара. След един час усилия да се запази мирът, младата дама изглеждаше изтощена и ако зависеше от Робърт, той би я завел на някое тихо, спокойно място, за да могат останалите двама, ако щат и очите да си издерат.
Малкото момиченце беше изненада. Шокираща изненада, защото беше миниатюрно издание на своята майка и внезапната му поява разтърси Робърт като електричество.
Беше се скрила зад пердетата в салона, където ги бяха изпратили да чакат лейди Ана и лейди Клара. Малко след като вратата се затвори, двамата с Люсиен чуха някакво сумтене и се спогледаха, но в следващия миг тя се появи, избърса си нослето и ги заразглежда с невероятна непринуденост.