Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Милейди? — каза той. Учтивият жест я учуди дори повече от нежната целувка. Досега никога не й беше предлагал ръката си, когато биваха сами, само на обществени места, когато имаше кой да ги види.
— Благодаря — прошепна тя и сложи ръка върху неговата и усети силата на мускулите му под плата. — Милорд — добави тя.
Един дълъг момент двамата само стояха и се гледаха. После Люсиен си пое дълбоко дъх, изправи се решително и отвори вратата.
За пръв път от години се чувстваше добре в нейно присъствие. Да обикаля Барингтън заедно с нея, да усеща топлината на ръката й върху неговата, да слуша оживеното й бърборене, което винаги беше възприемал като музика, всичко това надигна в него такава вихрушка от чувства, че едва чуваше какво му разказва за столове, маси и килими.
Какъв глупак е бил! Тя не го обича, никога не го е обичала и ако сега му се усмихва и флиртува и го гледа с очакване, това нищо не значи. Тя ще се държи така с всеки мъж, проявил интерес към нея, също както го е правила неговата майка. Клара не е ли разбила вече сърцата на половин Лондон? Дори Джак и Улф са очаровани от нея, помисли си той мрачно и я погледна в лицето, докато тя му показваше една гръцка ваза до стълбището.
О, да, най-добрите му приятели станаха много бързо жертва на безспорния чар на пуйчето. Когато Джак се запозна с Клара на бала на Рамси, след като танцува с нея един валс, той го дръпна встрани и заяви:
— Какво те прихваща, та наричаш пуйче това приказно същество? Вярно, не е красавица, но каква великолепна фигура. Тънка и гъвкава е като котка. Това кара всеки мъж да се запита какво ли ще е да я погали. Толкова е чаровна. Нищо чудно, че е имала в Сейнт Дженивиъв толкова много обожатели. Не можеш ли да си представиш как изглежда тази блестяща коса, когато я носи пусната? Господи, Лъки, завиждам ти.
Улф беше по-сдържан, когато отбеляза:
— Тя е симпатична, също като Бела. Ако някой се осмелеше да говори за Бела така, както ти говориш за Клара, щях да се възмутя. — Люсиен знаеше добре, че на езика на Улф това значеше, че би нанесъл на подобна личност смъртоносни наранявания.
През първата си година в Оксфорд Люсиен се беше заклел да не допусне да се окаже още веднъж толкова уязвим по отношение на когото и да било. Но това беше, може би, невъзможно. През последната нощ при Пам той опита всичко, за да пропъди образа на Клара, но дори докато двамата с Памела се любиха по обичайния си лудешки начин, той не успя да пропъди докрай мислите за нея. Струваше му се сякаш Клара стои до леглото и го наблюдава, мъмри го и му внушава чувство за вина.
Но това нямаше значение. На времето той се беше доверил на Клара, а тя беше стъпкала с крака сърцето и душата му. Никога вече няма да има доверие в нея. Да я желае, да. Да я има? Да. Да й се доверява? Щеше да е идиот, ако го допусне.
И въпреки всичко, каза си той, когато влязоха в кабинета, въпреки всичко тя е направила всички промени тук, защото — просто не можеше да повярва, че правилно я е разбрал — си е спомнила какво й е разказал тогава за родителите си. След всички тези години тя си е спомнила, а той беше уверен, че онова лято, което бе имало толкова голямо значение за него, е изчезнало напълно от спомените й.
— Погледни, Люсиен. — Тя го повлече развълнувана след себе си. — Виждаш ли това?
Той погледна и отговори:
— Това е шах.
— С дървени фигури! — усмихна му се тя. — Същият като твоя на времето. Войничетата са даже от същия полк. Спомняш ли си?
— Да, разбира се. — През един от онези вълшебни летни следобеди двамата лежаха край езерото и превръщаха облаците в картини, а той й разказа за сбирката си от дървени войничета, с която като момче толкова се гордееше. През първата си година в Итън майка му я подари на някакво сиропиталище и тогава той плака за загубата. Това той не бе доверявал никому, дори не на Роби. Но Клара.
— Благодаря ти, Клара.
— Няма защо. — Тя му се усмихна с лекотата, която винаги го беше очаровала, после сложи ръка върху неговата. — Толкова се радвам, когато нещо ти харесва, Люсиен.
Той вдигна ръката й, целуна я по дланта.
— Да, харесва ми, даже много. — Той се обърна и огледа просторното, уютно помещение. — Всичко е станало толкова различно, Клара. А това какво е? Не ми казвай.
— Масичка за рулетка — обясни тя малко смутено. — Помислих, че, може да ти хареса.
Той я увлече усмихнат след себе си, искаше и тя да се възхити на малката, прекрасна резбована масичка, по която се въртяха сребърни топчета.
— Виждам, че ме смяташ за лекомислен хлапак, който си пилее времето по ей такива забавления.