Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Моля те, разкажи ми какво се е случи преди години между теб и лорда — помоли тихичко Клара, но си прехапа езика, когато видя мъката, изписана на красивото лице на леля й. — Прости ми, че те попитах, зная, че не искаш да говориш за това. Но вчера, като ви видях „При Алмак“, се запитах — какво ли е могло да се случи между вас двамата? Ти някога си го обичала. Зная, защото макар да бях тогава много млада, помня добре. А вчера ти го погледна по същия начин, по който го правеше тогава. Той също те гледаше така. Сякаш умира от глад, а ти си единствената храна, с която би могъл да засити глада си.
— Клара!
— Вярно е! — настоя тя и се изчерви дори по-силно от леля си. — Не бях единствената, която го забеляза. Стояхте като две статуи и за повече от половин минута направо се бяхте втренчили един в друг.
— О, Клара — Ана простена леко и се отпусна на леглото. — Много трудно е да се обясни. Когато човек е млад и влюбен, светът изглежда съвсем иначе. Аз — той и аз — и двамата направихме грешка. Затова не искам да сгрешиш сега и ти, като се омъжиш на виконт Калън. Скъпа моя, такива грешки не са дреболия. Те променят целия ти живот. А когато станеш по-зряла и почнеш да виждаш по-ясно, вече е късно да се върнеш. Вече си избрала посоката и не можеш да я промениш.
— Значи би предпочела да се беше омъжила за него? — попита Клара и седна на леглото до нея. — За лорда?
— Това вече няма никакво значение — отговори кротко Ана. — Не се омъжих за него и сега имам Сара и живот, в който за Робърт Брайланд няма никакво място. Но онова, което ти искаш всъщност да знаеш, е дали съм съжалявала някога за решението си да скъсам годежа си с лорда, дори ако това опростява твърде много нещата. Съжалявам за младостта и неопитността си, за глупавите си представи за това каква трябва да е любовта. Мога да погледна назад и съвсем категорично да кажа, че ако знаех тогава онова, което зная днес, никога не бих развалила така прибързано годежа. Разбери ме правилно, Клара. Твоят чичо Филип беше добър човек и прекрасен съпруг откакто е умрял, не минава ден, в който да не ми липсва.
— Разбира се — каза бързо Клара. — Аз много обичах чичо Филип.
— Аз също — потвърди и Ана. — Но и да не беше така, нали той ми подари Сара, а тя е най-голямото щастие в живота ми.
— Но ти толкова си обичала лорда.
— Така е — съгласи се Ана. — Толкова го обичах, че ми се струваше, че сърцето ми ще се пръсне от това чувство. Нощем лежах будна и обзета от благоговение, само защото този мъж го имаше на света. Трудно е да се обясни — добави тя. — Като поглеждам назад, трябва да кажа, че и силата на това чувство, и начина, по който го оставих да расте, бяха незрели. Сякаш плуваш в океан и се оставяш да потънеш, само защото водата е толкова приятна. При това бях убедена, че и той изпитва същото. Но за човек като Робърт любовта е, може би, само наивна идея. — В гласа й прозвучаха горчиви нотки. — О, не се съмнявам, че е изпитвал нещо към мен. Доказа го в редица случаи. Въпреки това, като поглеждам сега назад, виждам защо го е правил. — Тя се усмихна леко на племенницата си. — Плътско желание. Боя се, че не много повече.
Лицето на Клара остана сериозно.
— Какво стана?
— Направих голямата грешка да го моля за вярност. А това, мила моя, не беше модерно. Мъж, който няма две или три любовници, разочарова приятелите си. За бога, не ме гледай така. Не говоря за мъже като баща ти. — Тя се изсмя. — Трябваше да се изразя по-ясно. Модерен мъж като Робърт, който държи на това как изглежда в очите на обществото, е тъкмо от типа мъже, за който говорим. Знаех, че Робърт има метреса, една чудно хубава актриса на име Даяна, която е издържал две години, преди да се запознае с мен. Понеже вярвах, че любовта му към мен е не по-малка от моята към него, помолих го да се раздели с нея и той се съгласи. Разказа ми, че е решил да сложи край на всичко това, още преди да поиска ръката ми.
Клара не го очакваше.
— Наистина ли ти го каза? А после…
— Били са празни приказки, мила — продължи Ана, — не беше истина. Сварих него и Даяна в Лондон, където Робърт ме беше довел за приготовленията около сватбата. По-точно на два пъти. Първия път във Воксхол, където Робърт се извини пред нашата компания и се забави толкова, че взех да се притеснявам. Един от приятелите ми дойде с мен да го търсим и двамата се натъкнахме на лорд Манинг и красивата му възлюбена в една, както бих се изразила за нежни уши, твърде интимна прегръдка.
— О, скъпа! — възкликна Клара.
— Е, така беше — усмихна се бледо Ана. — И аз го възприех така. Но той ми обясни, че искал да се раздели окончателно с метресата си, предложил й обезщетение и тъкмо, когато сме дошли ние с приятеля му, Даяна изразявала благодарността си за финансовата подкрепа. Трябва да кажа, че оттогава се възхищавам на актьорския талант на тази жена. Тя успя да се престори едновременно на ужасена и зарадвана от присъствието ни.