Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
— Хайде, стига толкова! — прозвуча гласът на джуджето в ухото му. — Няма да го разгадаеш. С всички е така, с мен — също. Цял живот го наблюдавам и не мога да го разбера. А сега другият!
И той завъртя едно от винтчетата. Картината премина през отвора на сводестата врата, зад която се бе ширнало празно поле, после Атрею съзря лявата колона — и там в същата поза бе седнал втори сфинкс. На лунната светлина грамадното му тяло блестеше странно, бледо, като че беше направено от разтопено сребро. И той сякаш втренчено се взираше в първия сфинкс, който също не сваляше очи от него.
— Това статуи ли са? — попита тихо Атрею, без да може да откъсне поглед от тях.
— О, не — отговори Енгивук и се закиска, — те са истински живи сфинксове — да знаеш само колко са живи! Засега видя достатъчно. Хайде да слизаме долу! Ще ти обясня всичко.
И той постави ръката си пред далекогледа така, че Атрею да не вижда повече. Те мълчаливо поеха по обратния път.
ШЕСТА ГЛАВА
Трите вълшебни врати
Енгивук и Атрею се върнаха в пещерата на джуджетата.
Фухур все още спеше дълбоко. Старата Ургъл бе изнесла междувременно масичката навън и я бе отрупала с какви ли не лакомства, нектари от горски плодове и сокове от растения. Освен това имаше малки чашки и каничка с ароматен, горещ билков чай. Две миниатюрни газени лампи, които горяха с масло, допълваха картината.
— Сядайте! — заповяда старата Ургъл. — Атрею трябва първо да похапне и да пийне, за да събере сили. Само лекарства не са достатъчни.
— Благодаря, вече се чувствам много добре — каза Атрею.
— Не ми противоречи! — изсъска Ургъл. — Докато си тук, ще правиш каквото ти се казва, разбра ли! Отровата в тялото ти е неутрализирана. Следователно вече не е нужно да бързаш, момчето ми. Имаш колкото щеш време, значи можеш да поостанеш!
— Не става дума само за мен — възрази Атрею. — Детската царица е на смъртно легло. В момента навярно всеки час е решаващ.
66
— Празни приказки! — изръмжа малката старица. — С бързане нищо не се постига. Седни! Яж! Пий! Хайде, докога ще чакам?
— По-добре е да се съгласиш с нея — прошепна Енгивук, — на това ме е научил животът с тази жена. Като си науми нещо, иди се оправяй. Освен това ние двамата имаме да обсъдим много неща.
И така, Атрею подви крака до миниатюрната масичка и започна да яде от лакомствата. При всяка глътка и при всяка хапка на него наистина му се струваше, че по жилите и мускулите му започват да текат чудодейни, сгряващи живителни сили. Едва сега той забеляза колко бе отпаднал.
Устата на Бастиан се напълни със слюнка. Изведнъж му се стори, че усеща аромата от гозбите на джуджетата. Той подуши из въздуха, но, естествено, това беше чисто въображение.
Червата му почнаха силно да куркат. Не можеше повече да издържа. Извади от чантата си остатъка от закуската и ябълката и ги изяде. Почувства се по-добре, макар съвсем да не беше сит.
После осъзна, че това е било последното му ядене. Този факт го уплаши, но той се опита да не мисли повече за него.
— Откъде си взела всички тези хубави неща? — попита Атрею.
— Да, синчето ми — отвърна Ургъл, — трябва да обикалям много, много надалече, за да намеря билките и растенията, които ми трябват. Но той, тази дебела глава Енгивук, иска да живее точно тук заради великите си изследвания! А как идва яденето на масата, това не го интересува.
— Какво разбираш ти, жено, от туй, кое е важно и кое не? — отвърна Енгивук с достойнство. — Я си иди и ни остави да си поговорим!
Ургъл се оттегли, мърморейки, в малката пещера, където започна да трака с разни съдове.
— Остави я ти нея! — промълви Енгивук. — Добра старица е, само че от време на време все намира нещо да мрънка. Слушай, Атрею! Сега ще ти обясня някои неща за Южния оракул, които трябва да знаеш. Не е така просто да проникнеш до Уйулала. Даже е доста трудно. Нямам намерение да ти изнасям научен доклад. Може би ще е по-добре, ако ми задаваш въпроси. Лесно се увличам и затъвам в подробности. И така, питай!
— Добре, коя е тази Уйулала? — рече Атрею.
— По дяволите! — изръмжа Енгивук и го стрелна с ядосан поглед. — Ти питаш също така направо, както и мойта старица. Не можеш ли да захванеш с нещо друго?
Атрею помисли и после попита:
— Голямата врата в скалите, която ми показа… онази със сфинксовете… това входът ли е?