Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
В този момент на мястото на камъните връхлетя градушка и суграшица, в която се бе превърнал дъждът.
Куестър гръмко викна, издигна ръце и ослепителна светлина обгърна всичко. Ала защитната им обвивка бе започнала да пропуска и градушката да си пробива път. Тя ги връхлетя с жестоки, болезнени удари и Бен заотстъпва назад, като се опитваше, колкото може, да пази Уилоу, докато се изтегляха към билото на хълма.
— Спускайте се надолу, Ваше Величество! — изкрещя му Куестър като бесен.
Придържайки Уилоу, той преодоля върха и се заспуска по обратната страна на склона. Защитната обвивка на Куестър напълно се бе разпаднала. Наоколо им валеше град и суграшица и те бяха изложени напълно на ударите. Бен падна на земята и се претърколи, като повлече и Уилоу след себе си и жестоко се удари в земята.
И в този момент, като по чудо, градът и суграшицата изчезнаха. Отново започна тихо да вали дъжд, денят беше сив, глух и спотаен. Бен отвори очи, срещна погледа на Уилоу, която вдигна очи към него и зърна също Куестър, който с усилие се мъчеше да се изправи и отупа.
От гномите и демона нямаше и следа.
Бен целият трепереше. Беше уплашен, ядосан и проклинаше живота си. Черньото за малко не беше ги убил. Той импулсивно протегна ръка и притисна Уилоу до себе си.
Намериха Буниън, паднал сред шубраците на няколкостотин метра от тях, изподраскан и разбит, но в съзнание. При ударите, които бе получил, трябваше да е направо мъртъв, но коболдите бяха много издръжливи същества. Уилоу се зае с него, използвайки лечителските способности на някогашните вълшебни същества. Докосваше го нежно и лекуваше най-тежките рани. След по-малко от час, Буниън се изправи на крака, вдървен и подпухнал, но злобно ухилен. Коболдът просъска няколко недвусмислени думи към Куестър. Искаше да опитат втора атака над демона.
Но Черньото бе изчезнал заедно с Филип и Сот и нямаше никаква следа от това, къде бяха отишли. Бен и приятелите му го дириха известно време, претърсвайки цялата околност, но не откриха ни следа. Явно демонът беше използвал магията си, за да прикрие следите.
— А може и да са отлетели оттук, Ваше Величество — мрачно изтъкна Куестър. — Черньото има такава способност.
— Не съществуват ли граници на възможностите за тази твар? — попита Бен.
— Единствените ограничения му се налагат от характера на притежателя на бутилката. Колкото е по-лош притежателят, толкова по-силен е демонът — въздъхна Куестър. — Филип и Сот не са всъщност лоши същества. Силата, която Черньото може да извлече от тях, бързо ще се изчерпи.
— Жал ми е за тях, Бен — тихо каза Уилоу. — За Филип и Сот.
Той я погледна изненадан, после уморено кимна.
— И на мен също. Те сигурно не разбират какво им се е случило — той се обърна. — Парснип, доведи конете!
Коболдът бързо тръгна. Бен погледна за миг към небето замислен. Нямаха много време, за да направят каквото и да било преди да падне нощта.
— Ами сега, какво ще правим, Ваше Величество? — попита го Куестър. Другите се струпаха наоколо.
Бен сви устни.
— Ще ти кажа, какво ще правим, Куестър. Ще почакаме до утре сутринта. После ще тръгнем да търсим Филип и Сот. Ще ги преследваме, докато ги открием, и тогава ще им вземем бутилката и ще затворим Черньото отново в нея завинаги!
Той зърна ухиления Буниън.
— Следващия път ще бъдем подготвени да се изправим срещу малкото чудовище.
МАЙКЪЛ АРД РИ
Абърнати прекара първия си ден в света на Бен, затворен в стаята на Елизабет, като все повече осъзнаваше в каква беда се е забъркал. Елизабет мислеше да се направи на болна, за да не ходи на училище и да остане при него, но се отказа, когато се сети, че това ще накара домакинята да я обгради с грижи и при това можеше да открие Абърнати. Освен това тя още не бе намислила подходящ план как да изведе Абърнати от Гроум Уайт и имаше нужда от време.
И така, тя отиде на училище, а Абърнати остана в стаята й и се зачете из старите вестници и списания. Той я бе помолил за тези четива и тя му ги донесе от кабинета на баща си, преди да излезе. Абърнати беше дворцов писар и историк на Отвъдната земя и знаеше някои неща за историята на останалите светове. Беше решил да изучи историята на света на Бен от времето, когато Мийкс се бе прехвърлил тук и започнал да мами хора, готови да плащат за трона на Отвъдната земя. Това бе доста опасна работа. Повечето от нещата, които Абърнати си спомняше, се отнасяха до машини, науки и някои войни. Тъй като носеше медальона, имаше способността да говори и да пише на езика на всеки от световете, в които попада, тъй че нямаше да му е трудно да разбере нещо за света на Бен. Но това му беше крайно необходимо, ако трябваше да намери път обратно към собствения си свят. И така, той започна да се запознава със списанията и вестниците, седнал на леглото на Елизабет сред плюшените й животни и кукли, поставил няколко възглавници зад гърба си, за да се обляга на тях. Опитваше се да разбере какво става в този свят. Повечето прочетени неща не му казваха нищо. Имаше невероятно много съобщения за войни и убийства, болшинството от които политически и икономически, лишени от всякакви разумни основания. Някои от съобщенията бяха свързани с научни постижения в една или друга област. След като почете малко, Абърнати се отказа да продължи, като стигна до извода, че е затворен в някакъв свят на крадци и убийци. Някои от списанията се занимаваха с романтични и приключенски истории, но Абърнати ги прескочи. По-подробно изчете обявите — както се наричаха — и запомни, каквото сметна за полезно.