Магьосникът Куестър Тюс

Абърнати чинно я близна по бузата.

— Какво добричко кученце! — и тя го потупа по главата и потърка муцуната му, след което подвикна: — Сбогом, приятел!

Вратата тихо се затвори и шумът от стъпките й заглъхна.

На Абърнати му се искаше да има нещо да си обърше устата.

Елизабет се върна в ранния следобед, бликаща от жизнерадост.

— Здрасти, Абърнати! — поздрави тя, като връхлетя през вратата и плътно я затвори подире си. — Как мина денят?

— Можеше да мине и по-добре, ако ме беше предупредила, че чистачката ще идва да чисти! — отвърна той наежено.

— О, да, наистина! Та днес сме понеделник! — извика Елизабет и шумно изсипа учебниците на бюрото си. — Извинявай. Тя видя ли те?

— Да, видя ме. Но ме взе за някое домашно куче и заяви, че не й влизам в работата. Май няма да каже на никого.

Елизабет кимна тежко.

— Госпожа Алън ми е приятелка. Щом е дала дума, я спазва. Не е като някои — и тя сурово се намръщи. — И Нита Коулс ми беше приятелка, но вече не е. И знаеш ли защо? Защото разказа на всички, че Томи Самюълсън ми харесва. Не знам защо го е направила. Та той дори не ми е приятел. Само й бях казала, че ми харесва. Той е много мил. А тя казала на Дона Хелмс, Дона пък разказва всичко на всички и сега цялото училище говори за мене и за Тони Самюълсън и мене така ме е срам, че чак ми се плаче! Обзалагам се, че знае дори и учителят, господин Мак! Казах на другата ми приятелка Ева Ричардс, че ако Нита не си вземе думите назад, аз няма да…

— Елизабет! — прекъсна я Абърнати, като почти изръмжа. — Елизабет — повтори той отново името й, този път по-меко. Тя го погледна. — Измисли ли как да ме измъкнеш оттук?

— Разбира се — заяви тя категорично, сякаш по този въпрос не би могло да има никакво съмнение. Тя се отпусна на леглото до него. — Има един чудесен начин, Абърнати.

— И какъв е той? Тя се усмихна.

— Ами ще те изпратя заедно с прането! — Абърнати така я изгледа, че усмивката веднага изчезна от лицето й. — Виж, съвсем е просто. Една камионетка взема всеки вторник прането за пералнята. Това значи утре. Това са няколко големи, покрити с платно кошове, пълни с чаршафи и дрехи. Можеш да се скриеш в някой от тях. Пазачите никога не проверяват дрехите за пране. Ще пътуваш в задната част на камионетката и, когато спре да разтовари, ще скочиш и ще избягаш. За нула време ще си на мили оттук — и тя отново се усмихна. — Какво ще кажеш?

Абърнати се замисли.

— Струва ми се, че планът е добър. Но когато ме товарят в камионетката, може и да забележат, че прането е малко тежичко.

Елизабет категорично поклати глава.

— В никакъв случай. Кърпите и дрехите винаги ги откарват влажни. Та те тежат с тонове. Чувала съм господин Абът да го твърди. Той е шофьорът. Нищо няма да му мине през ума, когато те натоварва. Ще реши, че може би са мокри кърпи.

— Разбирам — Абърнати все още не беше съвсем уверен в това.

— Повярвай ми, ще успееш — уверяваше го Елизабет. — Трябва само да се промъкнеш сред прането рано сутринта. И аз ще дойда с тебе. Ако отидем много рано, никой няма да ни забележи. Мога да си навия будилника — добави тя убедително.