Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Магьосникът Куестър Тюс
Магьосникът Куестър Тюс - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Магьосникът Куестър Тюс

Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:

Придворният магьосник Куестър най-после е отклил магия, която да върне човешкия облик на писаря Абърнати. Но както в повечето случаи, магията се обърква и Абърнати се озовава в нашея свят, и то в дома на сина на стария крал, а в замяна Бен получава вълшебна бутилка с демон в нея. На всичко отгоре, бутилката е открадната и демонът е освободен и кралят отново трябва да оправи всичко.
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 113
Перейти на страницу:

Обявленията се отнасяха до предлаганите стоки и услуги и му помогнаха да разбере няколко неща. Благодарение на тях той установи, че никой тук не пътуваше на кон или в карети, а с коли и дори с летателни машини, изобретени от науката. Разбра още, че за да се ползва от услугите на тези машини, трябва да плати с пари или кредитна карта, както се наричаше, а той, разбира се, не разполагаше с нищо подобно. И най-сетне, той установи, че дори ако се абстрахираше от това, че е говорещо куче, той се различаваше напълно от всички тук, както по облеклото и обноските си, така и по социалните, икономическите и културните си представи.

Едно от списанията съдържаше карта на Съединените щати, което, както веднага разбра, бе страната на Бен. Той откри щата Вашингтон, където се намираше, и щата Вирджиния, където трябваше да отиде. Топографията на местата, които разделяха двата щата един от друг, беше ясно очертана на картата. Легендата му даде възможност да установи разстоянието, което се налагаше да измине. Елизабет се оказа права — пътят от тук до там бе наистина много, много дълъг. Би могъл да го измине и пеша, но това щеше да му отнеме цяла вечност.

След известно време той остави настрана вестниците и списанията, стана от леглото, отиде до двойните прозорци с решетки, които гледаха на юг и се загледа през тях.

Около замъка се намираха лозя. Имаше няколко празни парцела земя, едно малко, криволичещо поточе и пръснати къщи в далечината, но нищо повече. Къщите заинтригуваха Абърнати. Беше виждал снимки на подобни къщи в списанията, но те нямаха нищо общо с къщите на Отвъдната земя. Гроум Уайт беше съвсем не на мястото си сред тези сгради, сякаш е бил взет и посаден тук, без никой да се съобразява дали тук му е мястото или не. Абърнати реши, че съществуването на този замък се дължи единствено на това, че е самонадеяно възпроизвеждане на въображаемата крепост на Майкъл Ард Ри от детството му — мястото, което бе обитавал през по-голяма част от живота си. Обграждаше го ров, пропусквателни пунктове в края на всеки мост за преминаване отвъд замъка, ниска каменна стена отвън с остри зъбци и портал. Абърнати поклати глава. Майкъл не се беше променил.

Елизабет му бе приготвила сандвичи и пържени картофи за обяд и той ги изяде, след което отново се настани да чете списания и вестници. Не бяха минали и няколко минути, когато чу стъпки, приближаващи към вратата на спалнята, бравата бе натисната и той с ужас видя как вратата се отваря.

Нямаше време да се скрие. Нямаше време за нищо друго, освен за това да се отпусне сред вестниците и списанията и да се престори на мъртъв. Това и направи.

В стаята влезе някаква жена, която носеше принадлежности за почистване. Абърнати видя това през полупритворените си очи. Тя си тананикаше, без все още да разбере, че в стаята има някой. Абърнати се беше свил на кълбо, опитвайки се да се слее с изкуствените животни. Дали това бе домакинята, от която се опасяваше Елизабет, когато реши да отиде на училище, вместо да се престори на болна? Защо Елизабет не беше го предупредила, че и без това тя може да влезе в стаята да чисти? Той се стремеше да не диша. Може пък тя да не го забележи. Може би ще си отиде, ако той…

Тя се извърна и погледна право към него. Вкамени се от изненада и сложи ръце на хълбоците си. — Ей, какво е това? Какво правиш ти тук? Та тук не трябва да се пуска куче! Тази Елизабет!

Тя се усмихна, но не се сдържа и направо се разсмя Абърнати реши, че това е някаква шега, която не разбира. Нищо друго не му оставаше, освен да се преструва. Лежеше и мърдаше късата си опашка, стараейки се да изглежда като най-обикновено куче.

— Е, добре, добре. Толкова си сладичък! И как са те облекли — като кукличка! — чистачката приближи, протегна ръце и го прегърна така, че за малко не го задуши.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 113
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)