Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 227
Перейти на страницу:

Той още веднъж прекоси мълчаливо стаята, спря се, наля си чаша вино и я изпи сякаш за да успокои възбудените си мисли, и като измърмори: „А сега — спотаено сърце и открито и спокойно чело“, излезе от стаята.

ГЛАВА ШЕСТА

Нощта с роса покри тревата.

Луната светъл лик откри

на Къмнър хол над руината

и дъбовете посребри.

МИКЪЛ

Четирите стаи, които заемаха западното крило на стария Къмнър хол, бяха подредени с изключително великолепие. Работата беше завършена само няколко дни преди оня, в който започна нашият разказ. Майстори, изпратени от Лондон с изричната заповед да не напускат замъка, докато не свършат всичко, бяха превърнали помещенията в тази част на сградата от полуразрушена манастирска обител почти в дворец. Всички приготовления се вършеха в пълна тайна — работниците влизаха и излизаха нощем и бяха взети всички възможни мерки да се избегне настървеното любопитство на селяните, които бяха започнали да си измислят какво ли не за промените в имението на бедния някога, а сега богат техен съсед Антъни Фостър. Тайната съответно беше запазена така добре, че извън замъка не се разбра нищо. Носеха се наистина някои неясни и неопределени слухове, които се разказваха и преразказваха, но не се приемаха с доверие.

Вечерта, за която говорим, възстановените покои бяха осветени за първи път, и то така ярко, че сиянието им би могло да се види почти от шест мили, ако не бяха здраво залостените с резета и закрити с дълги копринени и кадифени завеси, богато украсени със златни ресни, дъбови капаци, които не пропускаха навън дори един лъч светлина.

Както вече казахме, главните стаи бяха четири и бяха свързани една с друга. До тях водеше широка и необичайно дълга и висока стълба, която завършваше с площадка пред вратата на едно подобно на галерия преддверие. Абатът използувал това помещение понякога като зала за съвещания, но сега то беше красиво облицовано с превъзходно полирано тъмнокафяво дърво, донесено, както твърдяха, от Антилските острови и обработено в Лондон с огромна мъчнотия, след като похабило доста дърводелски инструменти. Тъмният цвят на облицовката бе смекчен от многобройните свещи в сребърни свещници, окачени по стените, и от шест огромни картини в скъпи рамки — работа на най-добрите художници на времето. Масивната дъбова маса, поставена в единия край на помещението, бе предназначена за модната тогава игра шъвълборд24. А в срещуположния край имаше подиум за музиканти и певци, които при случай да се канят, за да направят още по-празнична вечерта.

От това преддверие се влизаше в трапезария, неголяма по размер, но толкова бляскава, че смайваше посетителя с богатата си уредба. Голите и мрачни доскоро стени сега бяха закрити с драперии от небесносиньо кадифе, обшити със сребро. Столовете бяха от абаносово дърво, богато украсени с резба и с възглавници с цвета на драпериите, а сребърните свещници, осветяващи преддверието, тук бяха заместени от грамаден полилей, направен от същия скъпоценен метал. Подът бе застлан с испански килим с толкова ярко и правдоподобно изобразени цветя и плодове, че човек трудно би се решил да стъпи върху такова прекрасно изделие. Дъбовата маса бе покрита с великолепна ленена покривка, а до нея беше поставено голямо преносимо бюфетче с украсени с резба вратички, зад които се виждаха полици с наредени по тях сребърни прибори и порцеланови съдини. В средата на масата стоеше солница, италианска изработка — красив и изящен сребърен прибор, висок два фута25, изобразяващ исполина Бриарей, чиито сто сребърни ръце предлагаха на гостите различни видове подправки, за да си разнообразяват храната с тях.

Третата стая бе определена за гостна. По стените й бяха окачени прекрасни гоблени, изобразяващи падението на Фаетон — по онова време тъкачите от Фландрия са се увличали по митологически сюжети. Най-важната мебел тук бе повдигнатото върху подиум подобно на трон кресло, широко толкова, че в него спокойно можеха да седнат двама. То беше увенчано с балдахин, направен, както и възглавниците, страничните завеси и постелката на пода, от пурпурно кадифе и обшит с дребни перли. Отгоре на балдахина бяха поставени две малки корони, наподобяващи короните на граф и графиня. Вместо столове в тази стая имаше облечени с кадифе табуретки и няколко възглавнички с бродирани арабески, разхвърлени по пода по мавритански обичай. Имаше също различни музикални инструменти, гергефи за бродиране и разни други предмети, предназначени за развлечение на дами. Освен от малките свещници, гостната стая се осветяваше и от четири големи факела от чист восък, поставени в дясната ръка на статуи на мавърски воини, които с лявата ръка държаха между гърдите си и факела кръгли щитове от излъскано до блясък сребро, в които светлината се отразяваше като в кристални огледала.

вернуться

24

Старинна игра, която се играела с пулове или монети върху разчертана плоскост.

вернуться

25

Един фут е равен на 30,48 см.

1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)