Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 227
Перейти на страницу:

— Да, да — прекъсна го Фостър, — и да пошепват от негово име разни думички в ухото на красивата дама, към която сам той не може да се приближи.

— Трябват му също — продължи Варни, без да обръща внимание на прекъсването — адвокати — ловки и вещи застъпници, за да сключват неговите договори, сегашни, минали и бъдещи, или за да намират начини за придобиване на разни църковни земи, общински имоти и позволителни за монополи. Трябват му лекари, които умеят да подслаждат вино или топло питие за болни. Трябват му гадатели като Ди и Алън, за да призовават дявола чрез заклинания. Трябват му и смели побойници, готови да се бият на живот и смърт дори и със самия сатана. И му трябват най-вече — без с това да подценявам останалите — такива богобоязливи и невинни пуритански душици като тебе, почтени Антъни, които предизвикват дявола и в същото време си вършат спокойно своята работа.

— Да не би да искате да кажете, мистър Варни — възкликна Фостър, — че добрият и милостив наш господар, който според мен е преизпълнен с благородство, използува за издигането си току-що описаните от вас долни и греховни средства?

— Я остави тия приказки, човече, и не ме гледай с такива опечалени очи — каза Варни. — В капан не можеш да ме хванеш и съвсем не съм ти паднал в ръцете, както си въобразяваш ти с жалкия си ум, заради това, че ти посочих всички средства, пружини, винтове, въжа и макари, с помощта на които се издигат великите хора в размирни времена. Ти каза, че нашият добър и милостив господар е преизпълнен с благородство, нали? Амин, нека така да е. Именно затова още повече са му нужни такива безсъвестни помощници, които, знаейки, че неговият разгром ще повали и смаже и тях, да са готови да заложат всичко — и кръвта си, и ума си, и душата, и тялото си, — за да го задържат горе. Говоря ги тия неща, защото хич не ме интересува кой знае за това и кой не.

— Истина е туй, което казвате, мистър Варни — рече Фостър.

— Водачът на една група прилича на лодка сред вълните. Тя не се повдига сама — повдигат я талазите, върху които плува.

— Я, ти си имал склонност към метафорите, почтени Антъни!

— отвърна Варни. — Тази кадифена дреха те е направила оракул. Ще трябва да те пратим в Оксфорд да те направят доктор по хуманитарните науки. Впрочем подреди ли всичко, което ти беше изпратено от Лондон, и успя ли да стъкмиш западните стаи така, както трябва, за да се харесат на милорда?

— Сега те са достойни да приемат и краля в деня на сватбата му — отговори Антъни — и, повярвайте ми, Младата лейди седи в тях горда и весела, сякаш е Савската царица.

— Толкова по-добре, драги Антъни — каза Варни, — защото бъдещото ни благополучие ще зависи твърде много от разположението й към нас.

— В такъв случай ние градим върху пясъчна основа — възрази Антъни Фостър. — Да предположим, че тя поеме пътя към двора с ореола на славата и величието на своя високопоставен съпруг, как ще гледа тогава на мен, на своя тъмничар, който я държи тук против волята й и я кара да пълзи като гъсеница по стара и порутена стена, докато на нея й се иска да подхвръква като пъстра пеперуда в дворцова градина?

— Не се страхувай от гнева й, Антъни — успокои го Варни.

— Аз ще я убедя, че всичко, което си правил, е било за доброто на милорда и за нейно собствено добро. И когато пробие черупката и полети, сама ще трябва да признае, че дължи издигането си тъкмо на нас.

— Съветвам ви да бъдете предпазлив, мистър Варни — каза Фостър, — защото може и да се лъжете в предположенията си. Видяхте колко студено ви прие днес — тя и двамата ни гледа с лошо око.

— Криво я разбираш ти, Фостър, ама съвсем криво. Тя е свързана много здраво с мен, защото аз съм мостът между нея и оня, който може да задоволи и любовта, и амбициите й. Кой измъкна неизвестната Еми Робсарт, дъщеря на обеднял и изкуфял рицар и годеница на смахнатия печален ентусиаст Едмънд Тресилиан, от жалката й участ и й откри възможността за най-бляскавата съдба в Англия, а може би и в Европа? Аз, човече! Както често съм ти казвал, аз им давах възможност да се срещат тайно. Аз стоях на пост в гората, докато той ловеше дивеча. Именно мен проклина и досега цялото й семейство като съучастник в бягството й. Ако живеех в съседство с тях, трябваше да нося риза не от ленено платно, а от много по-здрава материя — иначе ребрата ми биха се запознали с испанската стомана. Кой пренасяше писмата им? Аз. Кой развличаше стария рицар и Тресилиан? Аз. Кой подготви бягството й? Пак аз. С две думи — аз, Дик Варни, откъснах тази хубавичка маргаритка от скромното и тихо кътче и я окачих на най-знатната шапка в Британия.

1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)