Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
— Да, мистър Варни — каза Фостър, — но тя може би си мисли, че ако и занапред нещата останат във ваши ръце, цветето би могло да се окаже толкова слабо прикрепено към шапката, че първият полъх на променливия ветрец на страстта да отвее бедната маргаритка отново към безличието.
— Тя би трябвало да има пред вид — каза, усмихвайки се, Варни, — че предаността ми към моя господар ме спираше отначало да го съветвам да се жени; въпреки това аз го посъветвах да се ожени, когато разбрах, че тя няма да се умири без клетва или обред — как го наричаш ти, Антъни?
— Тя ви мрази и за друго — допълни Фостър — и аз ви казвам тия неща, за да се предпазите навреме. Тя не изпитва никакво желание да крие своята красота в мрачните еркери на този престарял замък, а иска да сияе като най-бляскавата графиня в Англия.
— Точно така — отвърна Варни, — и желанието й е напълно естествено, но какво общо имам аз с това? Нека си блести — в еркер ли, сред кристали ли, — където милордът намери за добре, аз нямам нищо против.
— Тя смята, мистър Варни — продължи Фостър, — че вие държите греблото от едната страна на лодката и можете да гребете или да не гребете според волята си. Накратко казано, тя е убедена, че тайнствеността и неизвестността, които я заобикалят, се дължат на тайните съвети, които вие давате на милорда, и на моята строга опека. Затова ни обича толкова, колкото затворникът обича съдията и тъмничаря си.
— Ще трябва да ни заобича по-силно, Антъни, преди да напусне това място — отвърна Варни. — Както посъветвах милорда да я подържи тук известно време, по важни причини, така бих могъл да го посъветвам да я извади на показ в пълния й блясък и величие. Ако обаче тя ми е враг, да не съм си изгубил ума да го направя, след като съм тъй приближен на милорда? Гледай да й го втълпиш, щом ти се представи удобен случай, Антъни, пък аз ще й пошепна на ухото някоя и друга похвална думичка, та да си подобри мнението за тебе. Ти на мене, аз на тебе — тази поговорка важи за целия свят. Дамата трябва да знае кои са приятелите й и да има пред вид, че те разполагат с достатъчно сила, за да й станат и опасни врагове. А междувременно я пази строго, но с цялото външно уважение, на което е способна грубата ти натура. Този твой мрачен вид и суровият ти нрав са чудесно нещо. Да благодариш на бога за тях, а и милордът също, защото, когато потрябва да се извърши нещо безсърдечно и жестоко, ти го вършиш така, сякаш то произлиза не вследствие на заповед, а на твоята груба и свирепа природа — и по този начин милордът се спасява от злепоставяне. Я чуй — някой чука на вратата! Погледни през прозореца, но не пускай никого — тази вечер никой не трябва да ни пречи.
— Това е оня, за когото говорихме преди обед — каза Фостър, поглеждайки през прозореца, — Майкъл Ламборн.
— Пусни го да влезе, пусни го веднага! — извика Варни. — Той идва да ни разкаже нещо за своя приятел. За нас е много важно да следим действията на Едмънд Тресилиан. Казвам ти, пусни го, но не тука — аз ще дойда след малко при вас в библиотеката на абата.
Останал сам след излизането на Фостър, Варни започна да крачи из стаята, скръстил ръце на гърдите, замислен дълбоко. Най-сетне той изля разсъжденията си в една несвързана реч, която ние допълнихме в известна степен и свързахме логически, за да стане монологът му по-разбираем за читателя.
— Да, наистина — каза той, като се спря внезапно и опря дясната си ръка о масата, до която бяха седели, — този подъл селяк прозря в глъбините на моя страх и аз не успях да го прикрия от него. Тя не ме обича. О, да можех да не я обичам и аз! Какъв глупак бях — да се стремя да я спечеля, когато благоразумието ми повеляваше да бъда само добросъвестен посредник на милорда! Тази съдбоносна грешка ме постави в зависимост от нейната дискретност, а такава власт умният човек никога не би трябвало да предоставя дори на най-почтената Евина щерка. От часа, в който извърших този гибелен пропуск, аз я гледам с чувства на страх, на омраза и на страстна любов — така странно примесени, че вече не знам дали — ако зависеше от мен — желая да я притежавам, или по-скоро да я погубя. Тя обаче не бива да напусне това място, докато не реша при какви условия ще продължим играта занапред. Интересите на милорда — а те са и мои, защото, ако той пропадне, пропадам и аз с него — налагат този брак да се запази в тайна. Освен това нямам намерение да й подавам ръка да се изкатери на трона на величието, за да може, след като се настани добре на него, да сложи крак на шията ми. Чрез любов или чрез страх аз трябва да спечеля влияние над нея и тогава, кой знае — може би да успея да се насладя на най-сладкото и най-прекрасното отмъщение за предишното й презрение. Това би било най-висш пример на придворно лукавство! Веднъж само да стана твой довереник, веднъж да ми повериш една-едничка своя тайна — пък била тя и за това, че си ограбила само едно птиче гнездо, — и ти, красива графиньо, ще бъдеш в ръцете ми!