Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 227
Перейти на страницу:

— Първо трябва да се благодари на бога, милейди — отвърна хубавичката пуританка, — защото на него дължите този добър и внимателен съпруг, чиято любов направи за вас толкова много. Аз също имам тук своя скромен принос, но ако вие продължавате така бясно да тичате от стая в стая, резултатите от усилията на моите маши за къдрене ще се стопят, както се стапят рисунките по заскрежения прозорец, когато слънцето се вдигне високо.

— Права си, Джанет — каза младата и красива графиня, като прекъсна изведнъж възторжената си обиколка, за да се огледа от главата до петите в едно голямо огледало, каквото не беше виждала през живота си и каквото рядко може да се срещне дори в двореца на кралицата. — Права си — повтори тя с обяснимо самодоволство, след като съзря във внушителното огледало отражението на прелести, каквито едва ли се бяха появявали по лъскавата му повърхност. — С тези пламнали от бързане страни и с тези тъмни къдрици, които ти се постара да подредиш, а те отново се разпиляха на всички страни като филизи на неподрязана лоза, приличам не на графиня, а на млекарка. А и твърдата ми яка малко се поотпусна и сега открива шията и гърдите повече, отколкото е прилично и пристойно. Хайде, Джанет, да вървим и да свикваме със светските обичаи; ще отидем в гостната, мило момиче, за да подредиш непокорните ми къдрици и да прикриеш с дантели и батиста развълнуваната ми гръд.

Те отидоха в гостната и графинята се отпусна весело върху куп мавритански възглавнички и полуседнала, полулегнала, потъна в мислите си, като от време на време даваше ухо за брътвежа на своята прислужничка.

В тази поза и с този израз на отпуснатост и същевременно на очакване върху одухотвореното си лице тя бе въплъщение на красота, в търсенето на която човек би могъл да обиколи всички морета и континенти, без да я намери. Венецът от брилянти, вплетен в тъмните й коси, не можеше да съперничи с блясъка си на искрящите й кафяви очи, подчертани от изящната извивка на не съвсем тъмните й вежди и засенени от дългите й ресници. Бързата обиколка, която току-що бе направила из стаите, вълнението от очакването и удовлетворената суетност бяха покрили с руменина лицето й, за което някои присъждаха, че понякога било малко бледо (за красотата, както и за изкуството, винаги се намират придирчиви критици). Млечнобелите перли на огърлицата й, същата, която току-що бе получила в знак на искрена обич от съпруга си, бледнееха пред белотата на зъбите и на кожата — изключение правеше само шията, която радостното самодоволство бе обагрило с тънък слой руменина.

— Хайде стига, Джанет, спри пъргавите си пръстчета — каза тя на прислужницата, която старателно оправяше косите и дрехите й, — стига, чуваш ли! Преди да е дошъл милордът, трябва да се срещна с баща ти и с мистър Ричард Варни, когото съпругът ми цени високо, но за когото аз бих могла да кажа нещо, заради което той веднага ще загуби всякакво благоразположение.

— Не правете това, милостива лейди! — възкликна Джанет. — Оставете го на бога, който наказва грешните тогава, когато сам пожелае. Но не заставайте на пътя на Варни — той се ползува с такова доверие от страна на милорда, че малцина от онези, които са се опитвали да му попречат, са успявали.

— Откъде знаеш това, моя добродетелна Джанет? — попита графинята. — Пък и защо трябва да поддържам приятелски отношения с такъв долен човек като Варни, след като съм съпруга на неговия господар и покровител?

— Както искате, ваша милост, вие по-добре от мен знаете какво да правите — отговори Джанет Фостър. — Но аз съм чувала татко да казва, че предпочитал да го срещне гладен вълк, отколкото да попречи на плановете на Варни. Често ме е съветвал да се пазя да имам каквато и да е работа с него.

— Баща ти правилно те е съветвал, момиче — каза графинята, — защото ти желае доброто. Жалко само, че и лицето, и държането му не съответстват на истинските му намерения, които, вярвам, са добри.

— Не се съмнявайте в това, милейди — възкликна Джанет, — не се съмнявайте в добрите намерения на татко, макар и да е грозен. Не бива по грубото му лице да се съди за сърцето му.

1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)