Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 227
Перейти на страницу:

Поредицата от стаи завършваше със спалнята, наредена не по-малко богато от останалите, макар и не така пищно. Две сребърни лампи, напълнени с уханно масло, изпълваха едновременно с приятен мирис и трепкаща сумрачна светлина тихото и спокойно помещение. Подът бе застлан с дебел килим, който заглушаваше и най-тежките стъпки. Върху пухената постеля на леглото беше разпростряна копринена покривка, обшита със злато, изпод която се подаваха батистени чаршафи и завивки, бели като агнетата, от чиито руна са били направени. Завесите от синьо кадифе бяха подплатени с пурпурна коприна и обшити със златен фестон, а по тях бяха избродирани сцени из любовта на Амур и Психея. Върху тоалетката бе поставено красиво венецианско огледало във филигранна сребърна рамка, до него стоеше златна чаша — в случай че някой пожелае да изпие нещо през нощта. При горния край на леглото бяха поставени чифт пистолети и кинжал, инкрустирани със злато. В ония времена такова оръжие се е предоставяло нощем на знатни гости — по-скоро в знак на уважение, отколкото от страх пред някаква опасност. Не бива да пропуснем да споменем и още нещо — в малка, осветена със свещ ниша, пред аналой от абаносово дърво, украсен с резба, бяха поставени две кадифени възглавничка за коленичене, обшити със злато, за да бъдат в хармония със стила на цялата наредба. Нишата някога бе служила за частен параклис на абата, но сега бяха махнали разпятието и вместо него на аналоя бяха поставени два молитвеника в скъпа подвързия с релефни сребърни изображения. В съседство с тази великолепна спалня, до която не достигаше друг звук освен стенанието на вятъра сред клоните на дъбовете в парка и която навярно дори самият Морфей би избрал с радост за място на своя отдих, имаше две гардеробни, или тоалетни стаи — както ги наричат сега. Те бяха подредени съответно на предназначението си в същия великолепен стил, който вече описахме. Остава още да се добави, че част от съседното крило бе заето от кухнята и от стаите за личната прислуга на знатния и богат благородник, за когото всъщност бяха извършени всички тези пищни приготовления.

Богинята, заради която бе украсен този храм, напълно заслужаваше всички разходи и усилия. Тя седеше в описаната по-горе гостна и разглеждаше с доволство и с напълно обяснимо и безхитростно тщеславие разкоша и красотата, създадени така внезапно в нейна чест. Понеже тъкмо нейното присъствие в замъка се пазеше в тайна и налагаше в тайна да се извърши и подготовката за откриването на залите, бяха взети най-строги мерки до момента на настаняването си в тях тя в никакъв случай да не разбере какво се върши в тази част на старинната сграда, а също и да не я видят работниците, заети с уредбата на стаите. Затова едва тази вечер я въведоха в това тъй различно крило на замъка, което тя не беше виждала досега и което — в сравнение с всичко останало — й се стори като омагьосан дворец. Когато разгледа всичко и се настани в тези прекрасни стаи, в нея пламна необуздана буйна радост на селска красавица, неочаквано попаднала сред разкош, който надминава далеч и най-смелите й мечти. В същото време силно чувство на обич се надигна в сърцето й, разбиращо, че всички чудеса наоколо са извършени от великата магьосница — Любовта.

Графиня Еми — тази титла тя получи благодарение на своя таен, но действителен брак с най-знатния граф на Англия — обходи тичешком стая след стая, възхищавайки се от всяко ново доказателство за вкуса на своя любим и съпруг. Възхищението й се усилваше от мисълта, че всичко, което виждаше, бе неизменно потвърждение на неговата пламенна и предана любов.

— Колко са красиви завесите! А колко естествено са нарисувани тези картини, също като живи! Как великолепно са украсени — сребърните съдове, сякаш всички испански галеони от всички морета са били пресрещнати и заставени да докарат тук това сребро! Ах, Джанет! — възкликваше непрекъснато тя, като се обръщаше към прислужницата си, дъщерята на Антъни Фостър, която със същото любопитство, макар и не със същата възторжена радост, следваше господарката си. — Ах, Джанет! Какво още по-голямо щастие изпълва душата ми при мисълта, че всички тези прекрасни неща са събрани тук от неговата любов, от любовта му към мен, и че тази вечер — още тази вечер, — която с всеки миг все повече се приближава — ще му се отблагодаря преди всичко за любовта, създала този неописуем рай, отколкото за чудесата в него.

1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)