Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 227
Перейти на страницу:

— Не, мистър Фостър — отвърна графинята, — предпочитам дъщеря ви да остане тук — малко по-настрана, разбира се, щом Варни има да ми предава нещо от моя съпруг.

Фостър се поклони тромаво и си тръгна с такъв израз на лицето, сякаш го беше яд, че са прахосани толкова средства за превръщането на неговия стар и полуразрушен хамбар в азиатски дворец. Когато той излезе, дъщеря му си взе ръкоделието и се разположи в другия край на стаята, а Ричард Варни в израз на крайна почтителност и смирение взе най-ниския стол, който можа да намери, постави го до купа от възглавнички, където отново се беше настанила графинята, седна безмълвен и впи поглед в земята.

— Аз останах с впечатление, мистър Варни — каза графинята, като разбра, че той няма намерение пръв да подхване разговора, — че имате да ми съобщите нещо от името на моя съпруг, милорда. Поне така разбрах мистър Фостър и затова отстраних прислужницата си. Ако съм сгрешила, ще я повикам да дойде по-наблизо, защото тя още не е изкусна в бродирането на кръстчетата и е потребно да я надзиравам.

— Милейди — отговори Варни, — Фостър криво е разбрал намерението ми. Не от името на вашия благороден съпруг, а за самия него, за моя достоен и великодушен покровител, искам и съм длъжен да поговоря с вас.

— Темата е много приятна, сър — каза графинята, — независимо дали ще се говори за него или от негово име. Но бъдете кратък, тъй като всеки миг го очаквам да дойде.

— Добре, госпожо, кратък — съгласи се Варни — и най-вече — смел, защото въпросът ми изисква и бързина, и мъжество. Видяхте ли се днес с Тресилиан?

— Да, сър, и какво има в това? — отговори малко троснато графинята.

— Нищо, което да засяга мен, милейди — кротко каза Варни.

— Но мислите ли, почитаема госпожо, че и вашият съпруг ще го приеме така спокойно, когато го научи?

— А защо не? Посещението на Тресилиан беше мъчително и тежко само за мен, защото той ми донесе вест за болестта на моя скъп баща.

— За болестта на вашия баща!? — възкликна Варни. — Той трябва да е заболял внезапно, съвсем внезапно, защото вестителят, когото изпратих по настояване на милорда, сварил добрия рицар на ловното поле, както обикновено весело да подвиква на кучетата си. Уверен съм, че Тресилиан е съчинил сам тази вест — както знаете, той има основание да иска да смути сегашното ви щастие.

— Не сте справедлив към него, мистър Варни — пламенно възрази графинята. — Никак не сте справедлив. Той е най-чистосърдечният, най-прямият и най-честен човек на света. Като изключим високопочитаемия милорд, не познавам друг, у когото лъжата да събужда такова отвращение, както у Тресилиан.

— Моля за извинението ви, госпожо — каза Варни, — не исках да бъда несправедлив към този джентълмен. Съвсем не знаех, че неговата личност така близко ви засяга. Има обстоятелства обаче, при които човек може да преправи истината в името на една честна и благородна цел. Защото, ако всякога, при всички случаи говорим само истината, не би могло да се живее на този свят.

— Вашата съвест е съвест на придворен, мистър Варни — рече графинята, — а вашата правдивост, такава, каквато е, струва ми се, едва ли ще затрудни издигането ви в този свят. Колкото до Тресилиан, мой дълг е да бъда справедлива към него, защото му нанесох обида и вие знаете това по-добре от всеки друг. Съвестта на Тресилиан е различна. Светът за който вие говорите, не би успял никога да го отклони от пътя на истината и честта, чрез каквито и да било съблазни. Той никога не би приел да живее с опетнена чест, така както хермелинът не би влязъл в мръсната дупка на пора. Заради това го обикна баща ми, заради това, ако можех, бих го обикнала и аз. Що се отнася до днешния случай, той очевидно е смятал, че има достатъчно сериозни причини да ме отведе оттук — незнаейки за моя брак и за кого съм омъжена. Поради това мога да допусна, че е преувеличил неразположението на татко и че вашите хубави новини са по-близко до истината.

— Повярвайте ми, че е така, милейди — каза Варни. — Не претендирам да съм безусловен защитник на тази гола добродетел, наречена истина. Понякога, в името на приличието, оставям прелестите й да бъдат покрити с тънко було. Но ако допускате, че съзнателно и ненужно бих ви поднесъл една лъжа, която тъй бързо може да се разкрие — и то по въпрос, отнасящ се до вашето щастие, — длъжен съм да ви кажа, че за ума и сърцето ми храните много по-лошо мнение, отколкото би трябвало да имате за човека, комуто милордът оказва честта да нарича свой приятел.

1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)