Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 227
Перейти на страницу:

— Не се съмнявам, момичето ми, вярвам ти, щом казваш. И все рак лицето му е такова, че без да искаш, потръпваш, като го погледнеш. Сигурна съм, че даже и майка ги, Джанет — остави най-сетне тази маша! — не е могла да го погледне, без да се разтрепера.

— Дори и така да е било, господарко — отвърна Джанет, — майка ми винаги успяваше да запази спокойствие. А вие, милейди, трепнахте и почервеняхте, когато Варни ви донесе писмото на милорда.

— Ти ставаш дръзка, госпожице — рече графинята, като се надигна от възглавниците и се отдръпна от обятията на прислужницата си, в които се беше отпуснала. — Знай, че понякога човек може да се разтрепера от нещо, което ни най-малко да не е свързано със страха. И все пак, Джанет, повярвай ми — прибави тя, връщайки се отново към присъщия си добродушен и непринуден тон, — ще си наложа да се отнасям добре към твоя баща, дори само заради това, че ти, миличка, си негова дъщеря. Уви — добави тя и сянката на неочаквана тъга легна върху лицето й, а очите й се напълниха със сълзи, — още повече съм длъжна да съчувствам на доброто ти сърце, защото собственият ми нещастен баща не знае нищо за съдбата ми и, както казват, бил на легло, измъчван от недостойното ми поведение. Аз обаче скоро ще го утеша. Когато научи за щастието и успеха ми, ще се подмлади. И за да мога по-скоро да го зарадвам — говорейки, тя изтри една сълза от очите си, — трябва да съм весела. Милордът не бива да ме вижда тъжна или равнодушна към добрината му, когато дойде при своята отшелница след толкова дълга раздяла. Хайде, Джанет, развесели се, нощта наближава и милордът може всеки миг да пристигне. Повикай тук баща си и Варни. Не храня омраза към никого, макар да имам причини за това, и те сами ще са си виновни, ако някоя моя жалба против тях стигне до ушите на графа. Хайде, извикай ги тук, Джанет!

Джанет Фостър отиде да изпълни поръчката и след малко Варни влезе в гостната с изисканата непринуденост и ведрия лик на безупречен придворен, способен под маската на външната учтивост да скрива своите чувства и да прониква дълбоко в чувствата на другите. След него с тежка крачка влезе и Антъни Фостър. Мрачният му и груб вид сега се подчертаваше още повече от усилието да прикрие смесеното чувство на страх и неприязън, което изпитваше към младата дама — до този момент строго надзиравана от него, а сега облечена великолепно и заобиколена от толкова много залози за голямата любов на своя съпруг. Несръчният му поклон беше отправен не толкова към самата графиня, колкото към положението и на графиня и приличаше на самопризнание. Също като поклона на престъпника пред съдията, когато изведнъж се признае за виновен и моли за прошка — едновременно дързък и тревожен опит за защита и оправдание, признание за вина и молба за снизхождение.

Варни, който поради предимството на благородната си кръв влезе пръв, по-добре знаеше какво трябва да се каже и го каза с увереност и изящество.

Графинята го поздрави сърдечно, а това, изглежда, означаваше пълно опрощаване на всичко, за което би могла да го вини. Тя стана, направи две крачки към него, протегна ръка и каза:

— Мистър Ричард Варни, БИС ми донесохте такива хубави новини, че изненадата и радостта, страхувам се, ме накараха да забравя поръчението на моя съпруг да ви приема с подобаващото се уважение. Ето ръката ми, сър — нека се помирим!

— Не съм достоен да я докосна другояче — отговори с поклон Варни — освен така, както поданик докосва ръката на краля.

Той докосна с устни изящните тънки пръсти, богато отрупани с пръстени. После се изправи и с изискана учтивост й предложи да я заведе до креслото-трон, но тя каза:

— Не, любезни мистър Ричард Варни, няма да седна на това място, докато милордът сам не ме заведе до него. Засега аз само тайно съм графиня и не бих искала да използувам привилегиите на своя сан, преди да получа позволение от оня, на когото ги дължа.

— Надявам се, милейди — обади се Фостър, — че като се подчинявах на нарежданията на милорда, вашия съпруг, за заточението ви тук и за всичко останало, не съм си навлякъл гнева ви, защото всъщност само изпълнявах дълга си към вашия и моя господар. Защото небето, както се казва в светото писание, е дало на мъжа върховенство и власт над жената — мисля, че така беше или поне в този дух.

— За мене всичко тук представлява толкова приятна изненада, мистър Фостър — отговори графинята, — че не мога да не оправдая строгата преданост, която не ме допускаше до тези зали, преди да станат така красиви и пищни.

— Да, милейди — каза Фостър, — за всичко това бяха похарчени много златни монети. И за да не се харчат повече, отколкото е наложително, до идването на милорда ще ви оставя с любезния мистър Ричард Варни, който, както ми се струва, има да ви казва нещо от името на високоблагородния лорд и ваш съпруг. Хайде, Джанет, ела с мен да проверим дали всичко е наред.

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)