Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
— Ти ще живееш дълго като Метусалем и ще натрупаш толкова богатство, колкото Соломон — каза Варни. — И съм сигурен, че ще се каеш така искрено, че ще се прославиш много повече с покаянията си, отколкото със злодеянията си. Но за да стане всичко това, Тресилиан не бива нито за миг да се изпуска от очи. Твоят обесник тръгна вече по дирите му. Помни, че става дума за моята и твоята съдба, Антъни!
— Да, да — рече мрачно Фостър. — Ето какво значи да се съюзиш с човек, който дотолкова не познава светото писание, че не знае най-простото — на работника трябва да се плаща. Пак на мен, както винаги, се пада да поема цялата грижа и целия риск.
— Риск ли? И в какво се състои големият ти риск? — попита Варни. — Ако този юначага отново наобиколи твоите владения или се вмъкне в дома ти и ти го помислиш за крадец или бракониер, не е ли съвсем естествено да го поздравиш с хладна стомана или с горещо олово? Дори дворното куче се нахвърля срещу онези, които твърде много се доближават до колибката му — и кой може да го упрекне за това?
— Да, при вас и работата, и заплатата ми са кучешки — в отговор рече Фостър. — За вас сте си осигурили най-хубавите земи от стария манастирски имот, мистър Варни, а на мене сте оставили само мизерната аренда от този замък, и то временно, и можете да ми я отнемете, когато пожелаете.
— А на тебе ти се ще да превърнеш временната аренда в пожизнена, нали? И това би могло да стане, Антъни Фостър, ако го заслужиш както трябва. Но ти много бързаш, драги Антъни. Това, че ще предоставиш две-три стаи от тази стара сграда, за да се държи в тях красивото папагалче на милорда, или че ще залостваш всички врати и прозорци, за да не му позволиш да изхвръкне, още не е достатъчно. Не забравяй, че чистият годишен доход от замъка и от десятъка възлиза на седемдесет и девет фунта, пет шилинга и пет и половина пенса, без да се смята стойността на гората. Затова чуй какво ще ти кажа: бъди разумен, някои важни и тайни услуги могат да ти донесат не само това, но и нещо много по-значително. А сега нека слугата ти дойде и ми свали ботушите. Погрижи се да ни дадат обед, а към него и по чашка от най-хубавото ти вино. Аз трябва да се явя пред тази пойна птичка грижливо пременен, с невъзмутим вид и с весело настроение.
Те се разделиха и се срещнаха отново на масата по пладне, когато са обядвали по онова време — Варни облечен във великолепен костюм на тогавашен придворен, а Антъни Фостър също с разкрасен външен вид, ако изобщо може да се каже, че облеклото е в състояние да разкраси такава неприветлива външност като неговата.
Промяната не остана незабелязана от Варни. В края на обеда, когато прибраха покривката и двамата останаха сами, за да си поговорят на спокойствие, Варни каза на Фостър, като го разглеждаше:
— Ти си весел като кадънка, Антъни, сякаш всеки миг ще започнеш да си подсвиркваш джига23. Моля да ме простиш, но трябва да те предупредя, че това може да стане причина за изгонването ти от обществото на усърдните кърпачи, добросърдечните тъкачи и благочестивите хлебари от Абингдън, които оставят пещите си да изстинат, докато мозъците им се разгорещят.
— Да ви отговарям във възвишен дух, мистър Варни — отвърна Фостър, — би означавало — простете ми за сравнението — да хвърлям свети и скъпи неща на свини. Затова ще говоря с вас на оня светски език, на който всемогъщият ви е научил и от който вие умеете да извличате значителна полза.
— Говори каквото си искаш, почтени Тони — каза Варни, — защото и глупавата ти религия, и безчестните ти дела ще придадат еднакво хубав вкус на тази чаша аликанте. Твоите приказки са толкова приятни и вкусни, че превъзхождат и хайвера, и сушените говежди езици, и останалите пикантерии, които придават вкус на хубавото вино.
— Кажете ми тогава — рече Фостър, — няма ли да бъде по-добре за нашия милостив господар, ако държи на служба порядъчни и богобоязливи хора, които ще изпълняват волята му и ще припечелват хляба си мирно и тихо, без да го срамят и безчестят, отколкото да прибира в свитата си и да се заобикаля с такива всеизвестни развратници и дръзки побойници като Тайдсли, Килигру и този Майкъл Ламборн, когото ми поръчахте да ви намеря, пък и разни други от тоя род, на чиито чела пише „обесник“, а на дясната им ръка — „убиец“, които са страшилище за мирните хора и срам и позор за милорда!
— Не се вълнувай, драги мистър Антъни Фостър — отговори Варни. — Оня, който лови различен дивеч, трябва да има и различни соколи: едни за близък, други за далечен полет. Пътят, който нашият милорд си е избрал, не е лесен и затова той трябва да си осигури верни помощници във всяко едно отношение, помощници, готови да изпълнят всякакви задачи. Трябват му изискани придворни — като мен например, — които да не го посрамват в залата за аудиенции и които да са готови да се хванат веднага за дръжката на сабята, щом някой се опита да петни честта на милорда…
23
Весел английски народен танц.