Бялата зима на аристократите
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата зима на аристократите». Краткое содержание книги:
Толкова!
— Слагайте парашутите!
— За проверка!
— Тръгвайте!
Така се случи, че една вечер попаднах с още трима в управлението му. Другите бяха подпийнали, гледаха на света само откъм веселяшката му страна. А аз бях трезвен като морковче. Опитах се да обясня, че нямам нищо общо с тия веселите и с валянката в автобуса. Коко ме погледна с цялата строгост, на която беше способен:
— Запомни едно нещо: народната власт и народната милиция никога не грешат! Ама никога! Дори утре да се окаже, че сме те прибрали без да има защо, грешката си е била пак твоя. Не си успял да защитиш достатъчно убедително тезата си за персонална невинност.
— Един момент. В автобуса, освен нас, имаше още поне тридесетина души. Защо не ги прибрахте и тях? За мелето в автобуса съм точно толкова виновен, колкото овчарката на Хитлер за Втората световна…
— Ти не ми се обяснявай! Ако я бяха подвели под съдебна отговорност при Нюрнбергския процес, току виж, излезеше виновна. Тия там — Гьоринг, Хес и другите — и те са били кучета на фюрера, както се казва… — демонстрира начетеност Коко. И допълни: — Сега ще ти задам един уточняващ въпрос. Ако отговорът му е положителен, печелиш. Ако не — ще те напъхам при ония, в бълхарника. Играеш ли табла?
Вместо леден северен вятър усетих нежното погалване на южняк.
— Уф! И най-обичам да блъскам народни милиционери. На табла, разбира се…
— Обичаш, щото рядко ти се случва, ако въобще ти се е случвало. А тази вечер няма да ти се случи със сигурност!
— Тъкмо ще ти покажа откъде…
Играхме до шест сутринта, когато изтичаше смяната на Коко. Очите ни бяха зачервени като на зайци. Старата източна игра ни изпи силите, но премахна и последните бариери. Опитах се да се самосъжаля, че с поп и полицай приятел не се става, но Коко ме успокои:
— Една от масово тиражираните неистини. Полицаят може да те закопае, вярно! Но може да ти икономиса и сума ти ядове на тоя свят. Попът пък може да ти уреди по подходящ начин преминаването в другия. — Почеса се по носа и допълни: — Трябва да се пазиш само от докторите, особено от женските — те могат да ти втежняват живота до безкрай — на тоя свят. Да те вкарат в грях от отчаяние. А после да те препратят в отвъдния като картотекиран грешник.
На двайсетина години човек може да бъде безкритично добър. В онази сутрин, когато черната „Волга“ ме караше към летището, аз обичах даже милицията. В лицето на достойния й представител — сержанта Коко. Отдавна бях свикнал на мърморенето му и то не ме дразнеше. Ядосвах се само когато пропилеех нощ да играя с него табла, а се прибирах на сутринта победен. Но пък, когато го биех, изпитвах естествената радост да правя обобщения на тема „Неограничените възможности на студентската младеж — щастливото бъдеще на родината! И ограничените възможности на така наречената народна милиция да въздейства върху неограничените възможности на студентската…“ Коко ме изслушваше търпеливо, докато раздипля сложната плетка на индуктивни, дедуктивни и традуктивни умозаключения, след което правеше доста по-прости по конструкция изводи. От рода: „Явно си баламурник по рождение! Няма такова нещо като неограничени възможности. Още по-малко приложимо е то към така наречената студентска младеж. Най-малко пък може да има народна милиция. По целия — цивилизован и нецивилизован свят, като милиция или полиция, тя си има проста задача — да стряска гламавите и да побийва коравоглавите. Учените хора от твоята порода са й измислили модерно име — репресивен апарат. Щото, по един начин звучи, че си понесъл физическо въздействие от представители на репресивен апарат, а съвсем по друг — че си ял бой от полицай. Любими клиенти на този репресивен апарат са студентите. Щастливото бъдеще на родината!“
По отношение на щастието самият Коко беше доста сдържан в очакванията си. Застаряващ ерген в нервашки занаят, живеещ при стара и капризна майка. Знам, че за майките трябва да се изразявам почтително, но фактът си беше факт — Коко много често биваше бесен именно защото любящата и видимо, безкрайно досадна мама не знаеше мярка за постоянните си поучения.
Темата, която най-лесно и най-често му опъваше нервите, беше класическа за селяните. Как може да си навъртял тридесетте, а да си още неженен? Традиционният аргумент — ако беше хубаво да си женен, и Господ да е минал под венчило — получаваше категоричен, дидактичен отговор: само на Бога е позволено да ходи неженен! За земния мъж алтернатива на брака просто няма! Защото къщата, градината и кокошките имат нужда от булка.