Звездният звяр
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездният звяр». Краткое содержание книги:
Бети спря да говори, а по лицето й се стичаха сълзи. Този неин талант й беше много полезен за училищните театрални представления, но сега самата тя се учуди, че плаче, без да се преструва.
— Свършихте ли? — попита я Гринбърг.
— Като че ли да. Поне засега.
— Трябва да призная, че изложихте въпроса много трогателно. Но един съд не може да се влияе от чувства. Това ли е теорията ви: че в по-голямата си част щетите, да речем, всичко освен храстите с рози и зелето, са били нанесени поради неуместни действия от страна на хората и следователно не може да бъдат отнесени към Глупи или към собственика му?
— Сам си направете изводите, ваша милост. Всяка крушка си има опашка. Защо не попитате Глупн какво според него е станало?
— И дотам ще стигнем. Още нещо: не съм съгласен, че аналогията ви е обоснована. Това заседание се занимава не с някакво момченце, а с животно. Ако съдът се разпореди животното да бъде унищожено, няма да бъдем водени от мисълта за отмъщение или за наказание, тъй като се предполага, че едно животно не притежава подобни представи. Мярката ще бъде превантивна, за да се премахне потенциалната опасност, която би могла да доведе до човешки жертви, до телесни повреди или щети. Вашето момченце може да бъде спряно от бавачката си, но в случая ние се занимаваме със същество, чието тегло е неколкостотин тона, което е способно случайно да настъпи и да смаже човек. Паралелът с момче, което задига сладки, не е уместен.
— Не е, така ли? Нали същото момченце може да порасне и да заличи от лицето на Земята цял град, като натисне едно мъничко копче? Затова по-добре да му вземем главата, преди да е пораснало. Няма да го питаме защо е отмъкнало сладката, няма да го питаме нищо! Щом едно момче е лошо, трябва да му се отрязва главата и толкова!
Гринбърг усети, че отново хапе устни, и рече:
— Значи имате предложение да разпитаме Глупи?
— Да, нали вече го казах!
— Не бях сигурен в това. Съдът ще разгледа предложението ви.
Господин Ломбард веднага се обади:
— Имам възражение, ваша милост! Ако това необикновено…
— Запазете си възраженията, моля. Съдът ще се оттегли за десет минути. Моля да не напускате залата.
Гринбърг стана от масата. Извади цигари, отново установи, че няма кибрит, и мушна пакета в джоба си.
Проклето момиче! Беше измислил начина да се справи с тоя случай гладко, без да излага Департамента, и всички да останат доволни… освен момчето на Стюартови, но другояче не можеше… А сега трябваше да се оправя и с момчето, и с това преждевременно развито и нелепо държащо се младо млекопитаещо, което го закриляше като квачка пиленцето си. Или по-скоро — държеше го под чехъл.
Гринбърг не можеше да позволи един уникален екземпляр да бъде унищожен. Но беше възнамерявал да се справи с положението без много шум: нямаше да уважи петицията на старата досадница, понеже явно бе продиктувана от злост, на полицейския началник щеше да каже насаме, че трябва да се откаже от същото искане. А петицията на лигата Запазете Земята за… неандерталците не беше от значение. Обаче това наперено момиче, дето говори вместо да слуша, щеше да създаде впечатлението, че федерационният съд може да бъде подтикнат към мерки, поставящи под заплаха благоденствието на обществото заради куп сантиментални антропоморфни глупости!
Заради красивите й сини очи, по дяволите!
Щяха също да го обвинят, че се е замаял от чара на тези красиви очи. Колко по-добре би било, ако девойчето беше грозновато!
Отговорност за щетите носеше собственикът на животното. Тук не беше като на планетата Тенкора, тук имаше хиляди случаи със скитащи без надзор животни, така че едно такова дело бе обичайно. Твърденията, че са виновни хората, изплашили Глупи, бяха празни приказки. Но като екземпляр, който има научна стойност, извънземното беше много по-ценно от някакви си щети. Решението на съда нямаше да бъде във финансов ущърб на момчето.
Гринбърг усети, че започва да разсъждава съвсем като лаик. Не беше негова работа дали обвиняемият ще може да се разплати.
— Извинете, ваша милост. Много моля да не си играете с тия работи.
Гринбърг вдигна очи, готов да счупи нечий врат, и видя, че пред него е съдебният секретар. Чак тогава забеляза, че разсеяно е щракнал копчетата на командното табло. Бързо дръпна ръце и се извини.
— Ако човек няма представа от апаратурата, може да направи много бели — на свой ред му се извини секретарят.
— Прав сте. За жалост така е — съгласи се Гринбърг и рязко се обърна към залата: — Моля съдебните заседатели да заемат местата си.