Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— Ще бъда изключително щастлив, ако мога да ви бъда от полза, сър Родерик — отвърна любезно Джийвс и се оттегли плавно от стаята, оставяйки Рори с чувството, общо за всички срещали някога този велик мъж, че са общували с някакъв мъдър и вездесъщ дух, в чийто ръце всеки без колебание би могъл да остави оплетените си дела.
Няколко минути по-късно в дневната влезе Моника с леко изтощен вид.
— Привет, гургуличке — поздрави я Рори. — Завърши ли пътешествието? Намери ли госпожата проклетата галерия?
Моника кимна вяло.
— Да, след като ни разкара из цялата къща. Каза, че е загубила за малко ориентация. Е, не беше съвсем зле като за след триста години.
— Преди малко казах на Джийвс, че тази жена е с по-повреден мозък от преяла дървеница. Като разберат за нея, сигурно ще я засипят с предложения за продажба на всякакви руини. А какво стана с Бил?
— Не остана в групата. Изчезна. Предполагам, че е отишъл да се преоблече.
— А в какво състояние беше?
— Оцъклен и изнасящ се във въздуха при всеки шум.
— А, все още е паникьосан. С такава добра шлифовка на подскоците нашият Уилям току-виж спечелил някой балетен конкурс. Но аз имам друга теория за стария Бил — подхвана Рори. — Не мисля, че тази негова нервност се дължи на това, че е едни гърди пред полицията. Сега я отдавам на новобранството му в работата за Земеделската управа. Сигурно се е впуснал в нея доста усърдно. Ние, момчетата, които не сме привикнали да бачкаме, трябва да се научим да си пазим силите, да оставяме нещо в резерв, ако разбираш какво искам да кажа. Това съветвам винаги и моите подопечни новаци. Повечето от тях се вслушват в думите ми, но има един — в „Дребна железария“ — не си виждала такова настървение. Това момче ще си изтощи акумулатора преди да е направил петдесет. А, кой е сред нас?
Той се втренчи във високото, приятно на вид момиче, което влезе в стаята и бързо отхвърли първоначалното си хрумване, че това е духът на лейди Агата, който, отегчил се сред камънаците на параклиса, е дошъл да се присъедини към компанията. Но друго обяснение така и не успя да го осени. Моника обаче бързо прозря истината. Виждайки шапчицата и престилката, тя веднага стигна до заключението, че това е онази легендарна фигура, прислужницата.
— Елен? — попита тя.
— Да, милейди. Търся Негова светлост.
— Мисля, че е в стаята си. Мога ли аз да ти помогна?
— Току-що пристигна един господин, който иска да се срещне с Негова светлост, милейди. Видях го да пристига с колата си и тъй като господин Джийвс е зает в кухнята, аз отворих вратата и го поканих в приемната.
— Кой е той?
— Капитан Бигър, милейди.
Рори цъкна весело с език.
— Бигър? Напомня ми за онази игра, на която играехме като деца, Моук — „Семейство Бигър“.
— Спомням си я.
— Наистина ли? Тогава кажи ми кой е по-голям — господин Бигър или госпожа Бигър17?
— Рори, престани.
— Господин Бигър, защото е татко Бигър. А кой е по-голям — господин Бигър или неговата леля стара мома?
— Вече не си дете.
— Ти можеш ли да ми кажеш Елен?
— Не, сър.
— Може би госпожа Цигумигу ще може — промърмори Рори, тъй като в този момент в стаята нахлу госпожа Спотсуърт.
Върху красивото й лице беше изписан искрен триумф.
— Каза ли на сър Родерик? — попита тя.
— Казах му — потвърди Моника.
— Намерих Дългата галерия, сър Родерик.
— Три пъти хип-хип. Ако продължите така, ще откриете и барабани в телефонни кабини. Но ако се отклоним за момент от тази тема, знаете ли кой е по-голям — господин Бигър или неговата леля стара мома?
Госпожа Спотсуърт беше озадачена.
— Моля?
Рори повтори въпроса си и нейното озадачение се задълбочи.
— Не разбирам.
— Рори просто се забавлява с една от неговите шеги — намеси се Моника.
— Неговата леля — старата мома — триумфално каза Рори, — защото каквото и да стане, тя винаги ще си остане Бигър.
— Не му обръщай внимание — посъветва госпожа Спотсуърт Моника. — В тези случаи е безвреден. Превключи на тая вълна, защото в приемната чака капитан Бигър. Ще се оправи след минута.
Красивите очи на госпожа Спотсуърт се разшириха.
— Капитан Бигър?
— Имаше и още нещо — каза Рори, удряйки се по челото, — но ми изхвръкна от главата. Но скоро ще се сетя. Нещо за господин Бигър и неговият син.
— Капитан Бигър? — повтори госпожа Спотсуърт. Тя се обърна към Елен. — Господинът има ли червено лице?
— Господинът е с много червено лице — потвърди Елен. Тя беше момиче, което обичаше да нарича нещата с истинските им имена.
Госпожа Спотсуърт вдигна ръка към сърцето си.
— Колко невероятно!
17
Игра на думи — на англ. Бигър (bigger) означава по-голям. — Б.пр.