Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— А занимавал ли се е с нещо, свързано с политика? Доброволна дейност? Набиране на средства?
— Нямам представа.
— Забелязала ли си някой — или нещо, каквото и да е — да притеснява Ранди? Да му създава неприятности? Неочаквани посетители? Телефонни обаждания?
— Не. Нищо такова. Всички обичахме Ранди. Беше страхотен човек. Великолепно се справяше с животните.
— Имали ли са проблеми в работата си — Марк или Ранди? Заплахи? Съдебни дела?
— Нищо извън рамките на нормалното. Бизнесът на Ранди западаше.
Беше изписано на лицето й — нещо недоизказано.
— Но? — помогна й Уолт. Тя се колебаеше. — С този разговор му помагаш, Джилиан. Бъди сигурна в това.
— Нещо мъчи Марк напоследък. Забъркал се е в нещо. — Звучеше като на изповед; наведе глава, сякаш се срамуваше от себе си. — Потаен е. Често изпада в мрачни настроения. Знаеш колко ведър човек е по принцип, а напоследък е изгубил усмивката си някъде.
— Семейни проблеми?
— Не. Поне на мен не ми е известно. Оставаше често в клиниката след работно време. И не за да обучава кучетата, нито пък да наваксва с писмена работа. Веднъж минах да проверя как е и го открих в лабораторията. Развика ми се, задето съм го изненадала така.
— Имаш ли представа…
— Не. Точно в това е проблемът — прекъсна го тя. — Нямам никаква представа. Често ходеше в хижата им в Чалис. Прекарваше доста време там напоследък. Понякога е оставал да нощува. Дали е следил Ранди? Не знам. Някои от доставките за клиниката… товареше ги направо в пикапа си. Това ставаше винаги когато тръгваше на север за ден-два.
— Знаеш ли какво е имало в кашоните?
— Нямам никаква представа.
— Има ли квитанции за тях?
— Ще проверя при Сали, счетоводителката ни. Може да има някакви документи.
Уолт бе забравил за хижата на Марк и мислено се нахока за това.
— Тя е от семейството на Франсин, нали? Хижата. Имаше някакви спорове около собствеността на имота. Техен роднина живееше там, доколкото си спомням.
— Точно така. Брат й. Но той се премести в Мейн, ако не бъркам щата. Може да има година оттогава. Марк и Франсин поеха грижата за имота.
— Може да е ходел там, за да я ремонтира.
— В началото, да. Но после двамата с Ранди започнаха да я използват…
— Когато ходят на лов — помогна й Уолт да довърши мисълта си.
— Да. Ти си знаел? Те не искаха това да се разчува. Опетнява професионалната им репутация.
— С Марк не се знаем от вчера — каза Уолт, все още ядосан, че не се е сетил за хижата. — Имаш ли представа къде точно се намира?
Тя поклати глава.
— Смъртта на Ранди е нещастен случай, нали?
— Така изглежда — отвърна той. Не му се навлизаше в подробности. — Но сме длъжни да проведем разследване.
— Двамата бяха изключително близки. Изобщо не се изненадвам, че Марк се е покрил някъде. — Очите й се напълниха със сълзи. Отново.
— Кой друг може да знае? — попита Уолт. — За хижата. Някой от персонала тук?
— Съмнявам се. Франсин, със сигурност. — В погледа й проблесна тревожна искра. — И нея я няма, нали? Божичко! Не можете да откриете и двамата.
— Ти сама го каза — припомни й Уолт, опитвайки се да звучи спокойно. — Може да са имали нужда да останат насаме с мъката си за ден-два. Аз лично смятам, че са отишли в хижата. Ще им дам още един ден, преди да ги потърся там.
Тя кимна с безмълвна благодарност в погледа.
— Много свестни хора. — Гласът й трепереше.
— Така е.
Сълзите й най-после потекоха и тя смутено се разсмя.
— Мислех, че вече съм се наплакала — каза тя и попи очите си със салфетка.
— Надявам се Сали да ми звънне относно онези квитанции — каза Уолт.
— Непременно.
Уолт се изправи. Десетината кучета в стаята се разлаяха и се втурнаха да завират муцуни в него.
Джилиан се засмя.
— Малко сме ги разглезили тук.
— Така изглежда. — Шерифът погали няколко от тях.
— Може да поговориш с Кайра — предложи тя.
— С кого? — Уолт изненадано се взря в сестрата при споменаването на името.
— Асистентката на Марк, Кайра. Тя може да знае къде точно се намира хижата.
Уолт се почувства така, сякаш нещо го блъсна в гърдите. Изчака малко да се посъвземе, за да не прозвучи изненадан.
— Кайра Тулевич? — попита той. Беше я видял в болницата само няколко часа по-рано.