Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Говорил ли си вече с нея?
— Значи Кайра е асистентка на Марк? — Положи усилие да прикрие шокираното си изражение. Често му се налагаше да го прави, но този път му дойде изневиделица и не беше сигурен дали е успял. — Не знаех.
— Между другото тя също не се появи днес на работа. — Замисли се. — Мислиш ли, че Марк и Кайра…
— В никакъв случай — отсече Уолт, но нещо го загложди отвътре. — А ти?
— Не. Разбира се, че не.
Уолт имаше нужда от малко време да го обмисли.
— Съмнявам се тя да знае нещо повече от мен — каза Джилиан. — Дори и да е бил замесен в нещо, не го е споделял. Всъщност хрумвало ми е, че това може да има нещо общо с Ранди — заради инвентаризацията, както споменах. Само сляпа интуиция, нищо повече.
Мобилният му телефон звънна и той прекоси стаята, в опит да намери по-добър обхват. Прие разговора в едно от задните помещения, използвано за обучението и дресировките на животните.
От службата му го информираха, че са получили сведения от мобилния оператор във връзка с телефонното обаждане предишната нощ, вдигнало на крак Службата за издирване и спасяване. Собственикът на мобилния телефон, от който е било направено изходящото повикване, имал адресна регистрация в Кечъм.
Уолт се върна обратно до вратата на стаята, благодари на Джилиан и я помоли да запази разговора им в тайна.
— Знаеш как бързо плъзва мълвата в тази долина — каза той. — Марк няма нужда от допълнителни ядове.
— Не бих си го и помислила — отвърна тя.
Щом Уолт зави по Бърд Драйв в Западен Кечъм, след него потегли паркираната на ъгъла патрулна кола от тамошното полицейско управление. От професионална коректност бе звъннал предварително на приятеля си Кори Лаймън — шеф на полицията в Кечъм — и го уведоми за намерението си да осъществи арест. Кори му изпращаше подкрепление.
Придружен от единия от двамата полицаи, Уолт приближи до входната врата на еднофамилна къща с дървена външна ламперия, боядисана в сиво и бяло, докато другият крачеше през снега, за да пази задния вход. Имот под наем най-вероятно, ако се съдеше по струпаните под стряхата на верандата сноубордове, велосипеди и ски екипировка.
Уолт похлопа рязко по вратата и извика:
— Полиция. Отворете, ако обичате.
Наложи се да почука още веднъж, преди да му отвори младо момиче, облечено в тясна тениска, черен ластичен клин и сиви вълнени чорапи. Уолт и колегата му влязоха вътре. На първо време шерифът пренебрегна лекия мирис на марихуана и се огледа — купища празни кутии от пица и разхвърляни навсякъде дрехи. Като в общежитие.
— С какво мога да ви помогна? — попита момичето, смутено от посещението им.
— Търся Чарлз Джоунс — каза Уолт, шарейки с поглед наоколо.
— Кейси! — кресна момичето през рамо. После се обърна и отново попита: — Как бих могла да съм ви полезна?
— Тук ли живеете? — поинтересува се шерифът.
— Не. На гости съм. Днес с тайфата се спускахме със сноубордове. Разкошен сняг е паднал.
— Вероятно ще предпочетеш да офейкаш — каза Уолт. — Трябва ми само Чарлз — Кейси. Обаче полицай…
Шерифът погледна табелката с името на колегата си.
Шанклин може да прояви интерес към тамяна.
— Разбрано — каза тя и без повече приказки взе да нахлузва ботушите и якето си.
Беше изчезнала от къщата още преди момчето да слезе по стълбите.
— Чарлз Джоунс?
— Да?
Беше длъгнест младеж с рошави къдрици, скиорски тен и рехав девствен мустак. Болшинството от хлапаците на неговата възраст не се стряскаха при вида на униформен полицай; този тук не правеше изключение. Държеше раменете си изпънати, а устните му едва помръдваха, докато говореше, сякаш беше смукал резен лимон.
— От мобилния ти телефон е постъпило обаждане до областния Център за спешни повиквания. Вчера, в 6 часа и 32 минути вечерта.
Младежът изглеждаше като изваян от мрамор. За момент даже спря да диша, загледан напред, без да мигне.
— Мисли внимателно… Кейси — предупреди го Уолт. — Нали мога да те наричам Кейси?
— Да, сър. — Раменете леко увиснаха. Погледът кривна встрани.
— Обмисли добре отговора си. Следващите няколко минути са критични. Разбираш ли какво ти казвам?
— Да, сър.
— Сметките за телефона ти се изпращат на този адрес — каза Уолт. — Така те открихме. Намирането ти струва на държавата време и пари. Тези пари трябва да бъдат оправдани. Но дали ще сметнем случая за престъпление или не… ами, зависи от теб и от желанието ти да ни съдействаш.