Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Хелън се събуди няколко часа по-късно с натежали крайници, главоболие и мръсни крака. Измъкна се е олюляване от леглото, изплакна все по-познатата черна нощна мръсотия и навлече рокля с гол гръб. После седна пред компютъра си да потърси нещо за Фуриите.
От първия уеб сайт, на който кликна, я побиха мразовити тръпки. Щом го отвори, видя проста линейна рисунка върху глинен съд. Беше съвършено изображение на трите ужасяващи създания, които я преследваха от дни. Когато прочете текста под илюстрацията, той даваше почти точно физическо описание на трите ридаещи сестри, които беше видяла, но останалото я смути. В класическата гръцка митология имаше три Еринии или Фурии, и те плачеха с кървави сълзи точно както в нейните видения. Но според нейното проучване, работата на Фуриите бе да преследват и наказват злосторниците. Те бяха физическото проявление на гнева на мъртвите. Хелън знаеше, че не е идеална, но никога не беше извършвала нещо наистина лошо, със сигурност не и нищо, с което би заслужила посещение от три митологични олицетворения на отмъщението.
Когато продължи да чете, научи, че Фуриите се появяват първо в „Орестия“ — цикъл пиеси от Есхил. След цели два часа разплитане на това, което трябва да е било първата — и най-кървавата — сапунена опера в историята, Хелън най-после схвана сюжета.
Същината беше, че онзи нещастен хлапак на име Орест е принуден да убие майка си, защото тя е убила баща му, Агамемнон. Но майката убила бащата, защото той пък убил дъщеря им, любимата сестра на Орест, Ифигения. За да станат нещата още по-заплетени, бащата убил дъщеря си, защото това поискали боговете като жертвоприношение, за да пратят попътен вятър, така че гърците да могат да стигнат до Троя, за да водят Троянската война. Законите на справедливостта задължавали бедния Орест да убие майка си, което той и сторил, и за този грях бил преследван от Фуриите през половината земя, докато почти обезумял. Иронията беше, че никога не е имал избор. Още от началото бил прокълнат, ако го стори, и прокълнат, ако не го стори.
След като си изясни трагедията, Хелън все още нямаше представа как тя може да е свързана със сегашното й положение. Фуриите искаха тя да убие Лукас, това беше ясно, но дали ако го стореше, щяха да я преследват, задето е извършила убийство? Струваше й се, че Фуриите нямат понятие какво представлява правосъдието, щом изискваха да извършиш убийство, а едновременно с това те наказваха. Това беше порочен цикъл, който сякаш нямаше край, и Хелън не знаеше как или защо беше започнало всичко. Фуриите просто се бяха появили в живота и един ден сякаш се бяха преместили в Нантъкет със семейство Делос.
Почувства как в кръвта й рязко нахлу прилив на адреналин. Възможно ли беше семейство Делос да са убийци? Нещо в нея не смяташе това за твърде правдоподобно. Лукас беше имал няколко шанса да я убие, но не го беше сторил. Дори се беше сбил с друг човек, за да я спаси. Хелън не се съмняваше, че той искаше да я убие, но си оставаше факт, че никога дори не бе вдигнал ръка срещу нея. Ако изобщо я бе наранил, беше, защото се защитаваше от нейното посегателство.
Хелън изключи компютъра си и слезе долу да потърси баща си. Когато не успя да го открие, излезе при колата и грабна клетъчния си телефон от седалката. Джери й беше оставил текстово съобщение, което гласеше, че още е у Кейт. Хелън погледна часовника — беше три следобед. Какво ли правеше той още там? На Хелън й хрумна фантастична, макар и предизвикваща леко гадене, идея.
Щеше да е логично двамата да станат гаджета, разсъждаваше тя. Умееха да се разсмиват взаимно, работеха добре заедно и очевидно държаха един на друг. Кейт беше няколко години по-млада и вероятно можеше да има всеки младок, когото си поискаше, но Хелън не мислеше, че тя ще намери по-добър мъж от баща й. А Джери определено заслужаваше ново начало. Майката на Хелън се беше отнесла ужасно с него, и той така и не я беше забравил, което безкрайно подтискаше Хелън.
Потърка талисмана върху колието си. За стотен път си помисли да свали проклетото нещо, но знаеше, че няма да го направи. Всеки път, когато се беше опитвала да ходи без него, биваше обсебена от мисли за него, не можеше да спре да си го представя. В крайна сметка се предаваше и го слагаше пак, за да си възвърне донякъде душевния мир и покой. Даваше си сметка, че това вероятно е признак на сериозни проблеми, породени от отсъствието на майка й, но в сравнение с всички други неща, които не бяха наред с нея, това беше най-малкият й проблем. В ума й изникна образът на Лукас, кръжащ около нейния в тъмното, със здраво стиснати очи. Трябваше да си измисли някаква задача за отклоняване на вниманието, преди да започне да мята предмети, затова реши да отиде да напазарува продукти.