Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
- Ами аз? - попитах, разгневявайки се отново. - Аз не съм продал душата си. Но спасих отец Грегъри.
- Това е лесно, Томас. Ти си слуга на Прогонващия духове, както го наричаш, който пък, на свой ред, е слуга на Дявола. Така че силата на злото ти е дадена назаем, докато служиш. Но, разбира се, ако успееш да завършиш обучението си в нечестивите науки и се подготвиш да упражняваш ужасния си занаят като господар вместо като чирак, тогава ще бъде твой ред. Ти също ще трябва да преотстъпиш душата си. Джон Грегъри все още не ти е казал това, защото си твърде млад, но несъмнено един ден ще го стори. И когато този ден настъпи, няма да се изненадаш, защото ще си спомниш думите, които ти казвам сега. Джон Грегъри е допуснал много грешки в живота си и много отдавна е изгубил Божието благоволение. Знаеш ли, че някога е бил свещеник?
Кимнах:
- Вече зная това.
- А знаеш ли как, току-що ръкоположен за свещеник, е изоставил призванието си? Знаеш ли за позора му?
Не отвърнах. Знаех, че отец Грегъри щеше така или иначе да ми каже.
- Някои теолози твърдят, че жената няма душа. Този спор продължава, но в едно можем да бъдем сигурни - един свещеник не може да си вземе съпруга, защото това ще отвлича вниманието му от неговата отда-деност към Бог. Провалът на Джон Грегъри беше нещо лошо в две отношения: не само че една жена отклони вниманието му, но и тази жена вече беше сгодена за един от собствените му братя. Това разкъса семейството. Брат се обърна срещу брата заради една жена на име Емили Бърнс.
Досега вече не харесвах отец Кеърнс ни най-малко и знаех, че ако беше заговорил на мама за това, че жените нямат души, тя щеше да го накълца словесно почти до смърт. Но бях любопитен за Прогонващия духове. Първо бях чул за Мег, а сега ми казваха, че още по-рано той е имал връзка с тази Емили Бърнс. Бях удивен и исках да узная повече.
- Господин Грегъри оженил ли се е за Емили Бърнс? - попитах, изп-лювайки въпроса без заобикалки.
- Не и пред Бог - отговори свещеникът. - Тя идваше от Блекрод, от-където произхожда семейството ни, и живее там сама и до днес. Някои казват, че те се скарали, но каквото и да е станало, Джон Грегъри в крайна сметка си взе друга жена, която срещнал в далечния север на Графството и довел на юг. Тя се казваше Марджъри Скелтън, прочута магьосница. Местните я познаваха като Мег и скоро започнаха да се боят и да я ненавиждат из цял Ангълсарк Мур и в градовете и селата на юг от Графството.
Не казах нищо. Знам, че той очакваше да съм потресен. Бях - от всичко, което бе казал, - но прочитането на дневника на Прогонващия духове в Чипъндън ме беше подготвило за най-лошото.
Отец Кеърнс издаде ново дълбоко сумтене, после се прокашля дълбоко и гърлено:
- Знаеш ли кого от шестимата си братя е оскърбил Джон Грегъри?
Вече се бях досетил.
- Отец Грегъри - отговорих.
- В дълбоко религиозни семейства като Грегъри традицията повелява единият син да се посвети на църквата. Когато Джон се отказа от призванието си, друг брат зае мястото му и започна да се обучава за свещенически сан. Да, Томас, това беше отец Грегъри, братът, когото погребахме днес. Той изгуби годеницата си, изгуби и брат си. Какво друго би могъл да стори, освен да се обърне към Бог?
Когато пристигнах, църквата беше почти празна, но докато говорехме, бях започнал да долавям звуци отвън пред изповедалнята. Досега имаше стъпки и усилващ се шепот. Сега внезапно запя хор. Досега вече сигурно беше доста след седем и слънцето щеше вече да е залязло. Реших да се извиня и да си тръгна, но точно когато отварях уста, чух отец Кеър-нс да се изправя на крака.
- Ела с мен, Томас - рече той. - Искам да ти покажа нещо.
Чух го да отваря вратата си и да влиза в църквата, така че го последвах.
Той ми направи знак да се приближа към олтара, където, ръководен от друг свещеник, спретнато подреден в три редици от по десет души, хор от олтарни прислужници стоеше на стъпалата. Всеки носеше черно расо и широка бяла връхна дреха.
Отец Кеърнс спря и сложи превързаната си длан на дясното ми рамо.
- Послушай ги, Томас. Не пеят ли като свети ангели?
Никога не бях чувал ангел да пее, така че не можех да отговоря, но те със сигурност издаваха по-хубави звуци от татко, който имаше навика да запява, щом наближехме края на доенето. Гласът му бе достатъчно фалшив, че да накара млякото да се пресече.
- Можеше да си член на този хор, Томас, но си твърде закъснял. Гласът ти вече започва да става плътен и този ти шанс да служиш е изгубен.
Беше прав за това. Повечето момчета бяха по-малки от мен и гласовете им бяха по-скоро момичешки, отколкото момчешки. Във всеки случай моето пеене не беше много по-добро от това на татко.