Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Пропъждайки спомените си, Хелън се качи решително горе и се приготви за лягане. Всичко, което искаше, беше някой, с когото да поговори, преди да положи глава на възглавницата, но изглежда, че наблизо вече нямаше никой, нито дори Джери и Кейт.
Хелън видя, че баща й беше заместил одеялото, което беше опънала на прозореца си, със син насмолен брезент, и се усмихна на себе си. Той може и да не беше наблизо, така че Хелън да може да говори с него във всеки миг от деня, но я обичаше достатъчно, за да се опита да оправи забърканите от нея каши. Тя провери дали залепващата лента, която придържаше брезента, е достатъчно добре закрепена. Беше залепена здраво, но въпреки това в стаята беше толкова студено, че Хелън виждаше дъха си. Покатери се неохотно в леглото и придърпа ужасните непромокаеми чаршафи чак до брадичката си, за да запази топлината.
Хвърли поглед из стаята си. Тишината блъскаше в ушите й, а стените връхлитаха върху нея. Вече не искаше да бъде Търсачът в дълбините. Въпреки всичките си страдания не беше научила нищо, и не беше по-близо до освобождаването на Скитниците и Прокудениците от Фуриите, отколкото когато се спусна за първи път. Беше се провалила.
Хелън бе на края на силите си. Беше изтощена до краен предел, но не можеше да си позволи да заспи в това състояние. Не знаеше дали ако го направи, изобщо ще има сили да се събуди отново. Нуждаеше се от нещо, каквото и да е, което да очаква.
Частица от мисъл проблесна във въображението й — скъпият образ на силна ръка, която бе разтворена и готова да поеме нейната. Зад тази подадена за помощ ръка имаше уста, която се усмихна, докато изричаше името й.
Хелън не просто искаше приятел, тя се нуждаеше от такъв. И не я беше грижа дали трябва да слезе в пъкъла, за да го намери.
Автомедонт видя Наследницата на Династията на Атрей да описва кръг около къщата си два пъти, задържайки се високо в нощното небе, преди да се приземи в двора си. Отначало си помисли, че тя е останала във въздуха, защото го е забелязала. Той се сниши отново в храстите на съседа и зае свръхестествено неподвижната поза, каквато само създание от нечовешки произход можеше да постигне. Знаеше, че Наследницата е могъща и не бива да бъде подценявана. Не беше виждал мълния като тази, която тя запрати по време на битката в гората, от много години.
Но подобно на повечето съвременни Потомци, тя беше в неведение за истинския си потенциал. Никое от тези надарени деца не знаеше, че тази сила е предназначена, за да бъде развихрена. Силните трябваше да властват. Такъв бе замисълът на природата, от най-дребния микроб до огромния кит. Слабите умират, а най-силната става царица на кошера.
Със силата на волята си Автомедонт призова хитина в кожата си да се втвърди и да се стегне, докато осъзна, че вниманието на Наследницата не беше съсредоточено върху него, и че можеше да смекчи твърдата си външна маскировка.
Наследницата се бавеше с приземяването, за да може да погледне оградената платформа на покрива си. Странно — помисли си той — сякаш очакваше там горе да има някой, и въпреки, че той никога не беше виждал някой да използва платформа през трите седмици, откакто я следеше. Отбеляза си мислено интереса й към платформата на покрива, доверявайки се на инстинкта си, че в това място имаше нещо повече, отколкото виждаше погледът.
Тя се приземи в двора и погледна през рамо: лунната светлина освети гладката й буза. Преди много години в една далечна страна Автомедонт беше видял същото изящно лице, целувано от същата обожаваща го луна, докато гледаше назад през океана от кръв, който бе пролят за завладяването му.
Наследницата влезе в къщата си, но не включи никакви лампи. Автомедонт я чу как спира за миг и застава съвсем неподвижна точно в кухнята отпред. Странното й поведение го накара да се запита дали провалът на Стоте братовчеди при залавянето на Прокуденика днес следобед не беше подтикнал някого от тях да наруши заповедите на Тантал. Дали в къщата имаше някого от тях? Автомедонт се надигна от храстите. Наследницата не биваше да бъде докосвана, все още не. Той пристъпи напред и я чу да се качва горе. Тя влезе в банята, светна една лампа и започна да се мие, сякаш всичко беше наред. Автомедонт се оттегли отново в скривалището си и заслуша.
Чу как Наследницата ляга в леглото си. Дишането й беше шумно и възбудено, сякаш беше уплашена. Автомедонт протегна хоботчето, намиращо се под напълно човешкия му език, плъзгайки го навън, за да вкуси нейните феромони във въздуха. Тя се страхуваше, но в химическите следи, оставени от нея, имаше нещо повече от страх. Множество противоречиви емоции бълбукаха на повърхността, като променяха химията й така бързо, че Автомедонт не можеше да ги различи ясно. Бремето на нейната задача й тежеше силно. Чу я как подсмръкна няколко пъти, после най-накрая се отпусна, и той чу как дишането й преминава в бавния ритъм на съня. Когато тя отключи портала, неземният студ на Празнотата изсмука и последните остатъци топлина от стаята й.