Войната на Калибан

Докато „Сомнамбул“ отпускаше скърцащите си кости върху отредената им площадка за кацане, на Холдън вече му бе дошло до гуша от човешката глупост.

Затова, разбира се, тя дойде да го посрещне.

Когато излязоха през въздушния шлюз, митническият инспектор ги чакаше. Беше кльощав мъж с красиво лице и плешива яйцевидна глава. Придружаваха го двама охранители в униформи без обозначителни знаци, със зашеметители в кобурите си.

— Здравейте, казвам се господин Ведас. Аз съм митнически инспектор на космопорт единайсет, площадки от А14 до А22. Декларацията ви, моля.

Наоми, отново влязла в ролята на капитан, излезе напред и каза:

— Пратихме декларацията до офиса ви, преди да кацнем. Аз не…

Холдън забеляза, че Ведас не държи служебен терминал за проверка на каргото, нито пък мъжете с него носят униформите на ганимедския космопорт. Загъделичка го чувството, че сега ще се разиграе лошо скалъпена изнудваческа схема. Той излезе напред и даде знак на Наоми да се дръпне.

— Аз ще се погрижа за това, капитане.

Митнически инспектор Ведас го изгледа от главата до петите и попита:

— А вие кой сте?

— Можете да ме наричате господин Няма-да-ви-търпя-глупостите.

Ведас се намръщи, а двамата охранители се примъкнаха по-близо до него. Холдън им се усмихна, после посегна зад гърба си и извади изпод куртката голям пистолет. Задържа го отпуснат край тялото си, с насочено към земята дуло, но те въпреки това отстъпиха. Ведас пребледня.

— Този номер ми е познат — отбеляза Холдън. — Искате да видите декларацията ни; после ни казвате кои предмети сме включили по погрешка в нея. И докато ние предаваме в офиса ви поправената декларация, ти и твоите бандити обирате тлъстата плячка и я продавате на, както предполагам, процъфтяващия черен пазар за храна и лекарства.