Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
— Разкарай се — каза му единият страж и смехът се усили.
— А приятелчето му ми опря нож в гърба! — извика вторият мъж, който все още бе на стола си и привлече всички погледи върху себе си. После скочи и се обърна назад.
— Кой? — попита войникът.
Мъжът се огледа, макар Ентрери, естествено, отдавна да се бе озовал в другия край на стаята.
— Той! — изрече въпреки това мъжът и посочи към един близко стоящ главорез. — Трябва да е бил той.
Един от войниците веднага се приближи да огледа нарочения и наистина мъжът имаше дълъг, тънък кортик на колана си.
— Що за глупост е това? — запротестира той. — Нима ще повярвате на този бълнуващ идиот?
— Моята дума срещу твоята! — извика другият с нарастваща увереност, че предположението му е правилно.
— Искаш да кажеш срещу нашата — обади се друг мъж.
Над дузина мъже, всичките другари на обвинения, пристъпиха напред.
— Смятам, че ще е добре да подбираш по-внимателно кого посочваш с крадливите си пръсти — обади се друг.
Обвинителят запелтечи. Погледна към другаря си, който изглеждаше дори по-зле и по-безпомощен при внезапната промяна на обстоятелствата.
— А пък аз си мисля, че вие двамата трябва да си вървите — каза обвиненият главорез.
— И по-бързо — добави друг от заплашително изглеждащите му приятели.
— Сър? — обърна се към стража Джарлаксъл. — Аз просто се опитвах да си почина от пътешествията из Вааса.
Войникът задържа за един доста дълъг момент изпълнения си с подозрение поглед върху мрачния елф, после се обърна и потегли.
— Ако пак предизвикаш неприятности, ще те окова — предупреди мъжът.
— Но…
Протестиращата жертва изпъшка, защото един от войниците зад него го изрита отзад и предизвика нова вълна дюдюкания от много от наблюдателите.
— Няма да се махнем! — заяви твърдоглаво приятелят на мъжа.
— Вероятно не е зле да го пообмислиш отново — предупреди го един от приятелите на онзи, когото бяха обвинили, и потуши беснеенето му.
Нещата бързо утихнаха и Джарлаксъл зае мястото си на празната маса, махайки с ръка към една от сервитьорките.
— Чаша от най-доброто ви вино и от най-добрия ви ейл.
Жената се поколеба, а очите й го оглеждаха.
— Не, не ме обвиняваше несправедливо — довери й с намигване Джарлаксъл.
Жената се изчерви и за малко не се препъна от бързане да донесе напитките.
— Досега щеше да се е освободила друга маса — каза Ентрери и седна срещу елфа, — без целия драматизъм.
— Искаш да кажеш без забавлението — поправи го Джарлаксъл.
— Сега войниците ни наблюдават.
— Точно това е целта — обясни му елфът. — Искаме всички из Ваасанската порта да ни познават. Точно репутацията е целта ни.
— Репутацията, спечелена в битка срещу общите ни врагове, или поне така си мислех.
— Всяко нещо с времето си, приятелю — отвърна Джарлаксъл и отправи сияйна усмивка към младата жена, която вече се бе върнала с напитките. — С времето си — повтори и даде на жената парче платина — многократно надхвърлящо цената на виното и пивото.
— За разказите за приключенията ни, настоящи и бъдещи — каза й с лукава усмивка и тя се изчерви отново, а очите й проблеснаха, щом оцени монетата. Тя се отдалечи със срамежлива, но лесно забележима усмивка на уста.
Джарлаксъл се обърна и вдигна чашата си към Ентрери, а после повтори последното изречение като тост.
За пореден път, победен от неувяхващия оптимизъм на мрачния елф, Ентрери чукна чашата му със своята и отпи дълбоко и с удоволствие.
Глава 4
Не кои знае какъв орк
Арраян Фейлин се измъкна от сламеното си легло, като издърпа единственото си одеяло и го уви около изненадващо деликатните си рамене. Тази типично женска мекота отразяваше много от изненадите, които хората откриваха, щом погледнеха към Арраян и узнаеха за наследството й.
Тя беше полуорк, както повечето от обитателите на студения, обрулен от вятъра град Палишчук в североизточния край на Вааса, селище, от което добре се виждаше надвисналата ледена река, известна като Великия ледник.
Арраян имаше и човешка кръв във вените си — и малко елфическа, по думите на майка й — и определено чертите й съчетаваха най-привлекателните качества от всичките раси. Червеникавокафявата й коса беше дълга и толкова мека и диплеща се, че често изглеждаше сякаш лицето й е обрамчено от мек ален ореол. Беше ниска, както много орки, но вероятно в резултат на предполагаемата елфическа кръв бе всичко друго, но не и набита. Макар лицето й да бе широко като това на орк, останалите й черти — големи изумруденозелени очи, пълни устни, извити вежди и топчест нос — определено не бяха оркски и при Арраян тази странна смесица подчертаваше позитивните й качества от всички ъгли.