Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Добро утро – каза той.
Тя успя да му се усмихне в отговор, но очите й останаха тъжни.
– Кое беше момчето на площада – онова, което умря?
Той седна на ръба на леглото и въздъхна.
– Казваше се Арел, мисля. Не го познавах добре. Май беше син на една от работничките в „Танцуващите пантофки”.
Тя леко кимна. Известно време лежа мълчаливо, после сключи вежди.
– Успя ли да се видиш с Джона и Ранел?
Той поклати глава.
– Не.
– Липсват ми. – Тя тихо се засмя. – Никога не съм предполагала, че чичо и леля толкова ще ми липсват. Знаеш ли – тя се обърна настрани и го погледна в очите, – липсват ми повече, отколкото родната ми майка. Това не е ли странно?
– Те са се грижили за теб през по-голямата част от живота ти – напомни й Сери. – Майка ти е починала много отдавна.
Момичето кимна тъжно.
– Понякога я виждам насън, но когато се събудя, не мога да си спомня лицето й. Но пък помня къщата, в която живеехме. Беше невероятно.
– Вашата къща? – Досега не беше чувал за това.
Тя поклати глава.
– Майка и татко бяха слуги на едно от Семействата, но после обвиниха татко, че е откраднал нещо и ги изгониха.
Сери се усмихна.
– А така ли беше?
– Най-вероятно – прозя се Сония. – Джона обвинява него за всичко, което не правя както трябва. Тя не одобрява кражбите, дори ако се краде от някой зъл богаташ.
– А баща ти къде е сега?
Тя сви рамене.
– Напусна ни, когато мама умря. Върна се веднъж, когато бях на шест години. Даде на Джона малко пари и пак изчезна.
Сери взе малко от разтопения восък.
– Крадците убили баща ми, когато разбрали, че ги мами.
Очите й се разшириха.
– Но това е ужасно! Знаех, че е умрял, но никога не си ми казвал как.
Той сви рамене.
– Няма да е много умно от моя страна да се хваля, че баща ми се е опитал да прецака Крадците. Постъпил е глупаво и си е платил. Поне така казваше мама, де. Но все пак той ме научи на много неща.
– И ти показа Пътя на Крадците.
Той кимна.
– По него стигнахме дотук, нали?
Той отново кимна.
Тя се ухили.
– Значи ти наистина си човек на Крадците!
– Не – отвърна той и отмести поглед встрани. – Татко ми показа
Пътя.
– Значи имаш разрешение да го използваш?
Той сви рамене.
– И да, и не.
Сония се намръщи, но си замълча. Сери се загледа в свещта и мислено се върна към онзи ден, преди три години, когато се беше шмугнал в тунела, за да се спаси от един разгневен стражник, който беше приел твърде навътре опитите да му пребърка джобовете. Изведнъж в мрака се появи една сянка, сграбчи Сери за яката, завлече го в една тъмна стая и го заключи вътре. Въпреки всичките му умения, Сери не успя да се измъкне. Няколко часа по-късно вратата се отвори и на прага се появи човек с лампа в ръка. От ярката й светлина Сери не можеше да види почти нищо.
– Кой си ти? – попита непознатият. – Как се казваш?
– Серини – отвърна с тъничко гласче момчето.
След кратка пауза мъжът се приближи към него.
– Такъв си бил значи – с леко развеселен глас рече непознатият. – Същият дребен гризач. Познах те, ти си синът на Торин. Знаеш ли каква е цената за използването на Пътя без разрешението на Крадците?
Сери поклати ужасено глава.
– Добре тогава, млади Серини. Здраво си я загазил, но мисля, че като за пръв път може да ти простя. Недей да използваш Пътя за щяло и нещяло, но ако наистина ти се наложи, минавай. Ако някой те попита, кажи им, че Рави ти е разрешил. Но не забравяй, че си ми длъжник. Ако поискам нещо от теб, ще ми го дадеш. Ако се опиташ да ме измамиш, няма да можеш да минаваш по никой път. Ясен ли съм?
Сери кимна отново, твърде уплашен, за да каже каквото и да било.
Непознатият се засмя.
– Добре. А сега изчезвай оттук. – Светлината угасна. Някакви невидими ръце поведоха Сери към най-близкия изход и го изхвърлиха на улицата.
Оттогава той рядко използваше Пътя на Крадците. Но винаги, когато се налагаше да минава през лабиринта, той с изненада установяваше, че помни отлично всеки завой. Понякога се разминаваше с други пътници, но те никога не го спираха и не задаваха въпроси.
За последните няколко дни обаче той беше нарушавал закона на Крадците доста пъти, което го караше да се чувства притеснен. Ако някой започнеше да задава въпроси, единственото, което му оставаше, бе да се надява, че името на Рави все още се ползва с авторитет сред Крадците. Но Сери нямаше намерение да споделя притесненията си със Сония – само щеше да я изплаши още повече.