Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

Ру и Ерик бяха приближили на половин ден езда до брега, малко отвъд наблюдателния пункт, установен от Дуко, след което ескортът върна конете им на предната позиция на Оуен Грейлок. Вече действаше неофициален канал за връзка и макар малцина извън кръга на принца да бяха в течение за предстоящото преминаване на херцог Дуко на тяхна страна, се носеха слухове, че вятърът ще задуха в друга посока.

Повечето от тях се сееха от агентите на херцог Арута.

Сегашният, подхранван много грижливо, гласеше, че Кралството не би могло да предприеме тази година офанзива срещу нашествениците на север, преди всичко заради заплахата от Кеш от юг. Освен това се говореше, че принцът скоро ще замине на изток, за да сключи брак в кралския дворец в Риланон, и ще повери командването на Запада на Оуен Грейлок с изрични заповеди да удържа сегашните им позиции, да отбранява където се наложи, но да не се стреми към никаква офанзива.

Ру се беше смаял от мащабите на тази заблуда. Ерик му беше казал, че агентите на Арута са вече в Крондор и тайно организират прехвърлянето на силите. Ерик страстно се надяваше, че когато армиите на Запада са готови за контранастъпление, врагът не само ще е изненадан, но направо ще се е унесъл в самодоволна дрямка.

Един от моряците прошепна:

— Стигаме. Пригответе се.

— Сигурен ли си, че се налага? — попита Ру.

— Абсолютно — отвърна Ерик.

Капитанът заповяда да смъкнат платното и пуснеха във водата малка лодка. Нито Ерик, нито Ру бяха моряци, но Ерик смяташе, че е достатъчно вещ да докара с гребане една лодка в малко рибарско селце, без да привлекат много внимание.

Слязоха по въжената стълба и докато Ерик хване греблата, контрабандистът вече се изтегляше към по-дълбоките води. Течението влечеше на югоизток и Ерик трябваше да се понапрегне, за да стигнат рибарското селце на един пясъчен плаж малко на юг от Сарт.

— Справяш ли се? — попита Ру.

Ерик натисна здраво и лодката сякаш подскочи напред.

— Всичко е наред.

Изведнъж една вълна люшна лодката и ги заля до кости. Следващата ги преобърна и Ерик и Ру се озоваха във водата.

Дълбочината бе едва до кръста. Ру се озърна и видя Ерик на няколко разкрача от себе си. Вълните вече изхвърляха лодката на пясъка.

Ру загази към Ерик и тъкмо се канеше да коментира лодкарските му умения, когато на няколко крачки от тях светна фенер. На светлината му се виждаха застанали на брега мъже. Запалиха и факли. Бяха поне десетина, всичките въоръжени, с насочени към тях лъкове и арбалети. Зад тях смътно се очертаваха къщите на рибарското селище.

Ру се обърна към Ерик и изръмжа:

— Всичко било наред, викаш?