Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Има нещо необичайно в нея. Хубава е, но е странна.
— Ето го и Луис! — извика Даш и забърза покрай Джими към втория фургон, където седеше Луис де Савона с някаква жена. Луис скочи на земята и Даш отиде при него.
— Луис! Радвам се да те видя.
Здрависаха се и Луис каза:
— И аз се радвам, че ви виждам, господин Джеймисън. Много ме наскърби вестта за кончината на дядо ви и баба ви.
Луис беше изкарал зимата в Саладор, наглеждайки имотите на Ру в Изтока, докато Ру действаше в Даркмоор.
— Благодаря. — Чак сега Даш позна жената, която слизаше от фургона. — Госпожо Ейвъри, това вие ли сте? — удиви се той.
Знаеше Карли Ейвъри като простовата жена, с бледо лице и пълна. Жената, която пристъпи към него, беше стройна, мургава и макар да не беше красива, имаше живо и изразително, привличащо вниманието лице.
— Даш! — възкликна тя, хванато за ръцете и го целуна по бузата. — Как си?
— Много съм си добре, госпожо Ейвъри, но вие… изглеждате толкова различна!
Тя се засмя.
— Цялата зима имаше много работа и малко храна. Товарехме и разтоварвахме фургони, учех се да ги карам, грижех се за децата. По цял ден прекарвах на слънце. Всичко това променя човек, не си ли съгласен?
— Така е — отбеляза Даш. Джими приближи и Даш добави: — Помните брат ми, нали?
Двамата поздравиха Джими, а Даш попита:
— Какво става с децата и госпожа Джейкъби?
— В Саладор са. Хелън се грижи за тях — каза Карли. — Само че тя вече не е госпожа Джейкъби. Вече е госпожа Де Савона.
Даш се засмя и закачливо потупа Луис по рамото.
— Оженил си се, а?
— Ожени се, и още как — възкликна Ру.
Накор честити на стария си спътник и каза:
— Надявам се, че най-после си щастлив.
Луис се усмихна.
— Толкова, колкото бих искал, шантав дребосъко.
— Това е добре — каза Накор и се обърна към Ру. — Е, докара ли ми зърното и доведе ли ми скулптора?
— Скулптор още не съм намерил, но зърното е тук — отвърна Ру.
— Коларите свършиха ли ти работа?
— Много добра. Намислил съм скоро да ида в Крондор. Там между нашествениците може да се намерят много опитни майстори. Ако успея да наема някои…
Джими и Даш се спогледаха и Джими попита:
— Ти откъде знаеш, че ще са без работа, при тая война?
Ру се засмя.
— Имам си начини. Знаех, че Патрик ще се спазари с Дуко.
— Откъде?
— От баща ви — отвърна със смях Ру. — Не е чак толкова лукав като дядо ви, но е голям хитрец, когато трябва да впрегне всичките си ресурси. Освен това аз съм най-големият заемодател на кралската хазна, тъй че е длъжен да ме държи в течение какво става.
— Е, тогава очаквам да си възстановиш загубите скоро — каза Джими, а Накор подхвърли:
— Стига да не се убие преди това.
Ру го изгледа мрачно.
— Вече не се бутам в безумни задачи, бъди сигурен. Вече съм улегнал семеен мъж, бизнесмен, който си стои вкъщи и се грижи за имотите си.
Един глас зад тях се намеси:
— След като се погрижим за една дреболия.
Всички се обърнаха и видяха застаналия наблизо Ерик фон Даркмоор.
— Тъкмо ви търсех всички. Какво удобство, че ви заварих заедно. — Обърна се към Даш и Джими: — Явете се при баща си веднага, господа.
Братята тръгнаха към вратата. Докато Джими минаваше покрай младата жена, която му бе дала вода, спря и каза:
— Още веднъж благодаря.
Тя кимна и се усмихна, без да каже нищо.
Ерик се обърна към Накор.
— Можеш ли да намериш брат Доминик?
— Скоро ще е в Риланон. Трябва да ме извести за готовността на храма на Ишап да подкрепи усилията ми тук. Предполагам, че или е в Саладор, или на път от Саладор за насам.
— Ще пратя патрул на изток да го потърси. Ако стигне тук преди да са го намерили, моля те, уведоми херцог Арута.
— Защо, ако мога да попитам?
— Можеш да попиташ — отвърна Ерик. — Но аз не мога да ти отговоря. Ще трябва да питаш херцог Арута.
— Значи ще го попитам.
Ерик се обърна към Ру.
— Трябва да поговоря с теб. — Обърна се към Луис и Карли. — Моля да ме извините.
Отведе Ру в другия край на превърнатия в храм склад и след като останаха сами, заговори:
— Кой работи за теб в Сарт?
— Какво те кара да мислиш, че имам някой, който да работи за мен в Сарт?
— Ру, познаваме се от деца. Хайде кажи — кой работи за теб в Сарт?
— Джон Винси — отвърна Ру. — Действа като независим търговец. Специалист по контрабанден внос от Квег. Затова не е много известно, че работи за мен.
— Добре. Трябва да му идем на гости.
— Какво? — каза Ру. — Ние? На гости?
— Трябва да разберем как стоят нещата в Сарт преди да се обърнем на север. Трябва да се върнем с подробно донесение преди Оуен да поведе армията, за да съкруши Нордан в Сарт. Пратили сме съгледвачи в района и повечето от тях са се върнали, но не можем да разберем колко силна е частта вътре в града. Трябва да влезем вътре и да огледаме.