Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Арута помълча.
— Това е може би най-странният въпрос, който съм чувал, сине.
Даш сви рамене.
— Главата ми напоследък е пълна с много странни въпроси.
— Защо ме попита това?
— Защото не съм сигурен дали ми се иска да продължа да служа на Короната.
— Какво? — възкликна Арута невярващо. — А какво друго ще правиш?
Даш сви рамене.
— Не знам. Може би ще се върна на работа при Рупърт Ейвъри. Той е много богат човек.
Арута се засмя.
— На хартия. Кралят сигурно ще благоволи да му върне дълговете чак когато внуците му поемат „Ейвъри и Джейкъби“.
Даш се усмихна.
— Доколкото познавам Ру, той ще намери начин да натрупа ново богатство преди това.
Арута сложи ръка на рамото на Даш.
— Ако поискаш да те освободят от служба, мога да го уредя. Но моля те, изчакай да прогоним Фадавах от Илит. Много са ни малко способните хора.
— Съгласен съм. — Даш сниши глас и попита: — Какво предстои?
— Публично — много голямо сватбено празненство следващата седмица. По време на което Патрик тайно отива в Рейвънсбърг, където ще се срещне с Дуко, който ще коленичи пред него и ще се закълне във вярност. След това новоназначеният херцог на Южните окрайнини ще се върне в града и, надяваме се, ще започне едно много кротко преместване на войници. На наемниците, които бяха държани извън стените, ще им се разреши да се включат. Мнозина ще бъдат наети, за да се попълни гарнизонът, а други ще си намерят работа по кешийската граница. Докато приключи сватбата на Патрик и той се върне в Крондор, градът ще е здраво в ръцете ни, а когато Фадавах разбере, че е изгубил контрол над южните територии, ще е късно.
Даш го изгледа с подозрение.
— Къде във всичко това е херцогът на Крондор? Защо няма ти да въведеш триумфално Патрик в двореца му?
— Трябва да съм другаде. Има неща, които само аз мога да оправя.
— Извинявай, но това ми звучи доста странно.
— Странно или не, но е вярно. А сега намери брат си и виж дали наистина е отчаян. Ако е така — напий го и му намери някоя кръчмарска пачавра да му избие Франсин от главата.
— Ще опитам — отвърна Даш и тръгна да търси брат си. Арута погледна замислено след по-малкия си син, после тръгна обратно към банкетната зала. Много още неща трябваше да се уредят преди посетите планове да донесат плодове.
Ерик фон Даркмоор и Рупърт Ейвъри седяха на една маса в „Нападащия глиган“, една от по-приличните кръчми в Даркмоор. Влязоха Джими и Даш — Джими май беше пиян — и Ерик стана и им махна.
— Насам!
Даш го видя и поведе клатушкащия се Джими към масата им.
— Разполагайте се! — покани ги с усмивка Ру. Скоро дойде едно пълничко слугинче и Ерик поръча по халба ейл за четиримата.
— Не, благодаря — отказа Даш. — На него му стига.
Ерик го погледна изненадано, но не каза нищо и махна на момичето да си ходи.
— Какво ви води извън двореца, млади господа? — попита Ру.
— Малко да сменим въздуха — отвърна Джими с горчивина.
Ру погледна Ерик озадачено.
— Май нещо не е наред — подхвърли Ерик.
Даш се наведе и им прошепна заговорнически:
— Жена.
Ерик се засмя, но щом Джими се намръщи, събра длани в умолителен жест.
— Не се шегувам за твоя сметка, Джими. Просто е… неочаквано.
Ру кимна.
— И бяхме готови да се обзаложим, че никой от двама ви не би търсил утеха в халбата ейл заради една жена.
— Не е толкова просто — отвърна Джими.
— Никога не е — съгласи се Ру.
И двамата братя знаеха за увлечението на Ру по Силвия Истърбрук, дъщерята на един кешийски агент, която бе изиграла Ру, накарала го бе да изневери на жена си и да компрометира бизнеса си и благополучието на Кралството. Твърдеше се, че оттогава е станал идеалният съпруг, но младежите знаеха, че е усвоил този урок по най-трудния начин.
— И кое е момичето? — попита Ерик.
— Дъщерята на херцога на Сълдън — отвърна Даш.
— Аха — кимна Ерик, сякаш разбрал всичко. — Не я интересуваш или… е сгодена за друг?
Даш се озърна предпазливо и каза:
— Второто, но още не е оповестено.
Ерик този път явно схвана, стана и каза:
— Трябва да се върна в замъка. — Обърна се към Ру. — Поздрави Карли. И децата.
— И ти предай най-топлите ми чувства на Кити — отвърна Ру.
След като Ерик излезе, Ру каза на братята:
— Аз също трябва да си ходя. Много работа ме чака утре заран. Още призори чакам керван със зърно за храма на Накор.
— Не съм виждал Накор, откакто Пъг изхвърча като буреносен облак от съвета на Патрик — рече Даш. — Къде е той?
— Достатъчно хитър е, за да съобрази кога да се скрие от хорски погледи — отговори Ру. — Стои в храма си. — Ру помълча и добави: — Знаете ли, много пъти съм имал причини да предпочета да спя където и да било, но не и вкъщи. Разбирам ви. Ако ви се наложи, наминете. Ще ви намерим място, стига да нямате нищо против да спите под някой фургон. — Засмя се. — Е, лека нощ.