Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Водачът на контрабандистите, които ги бяха посрещнали на брега, заговори:
— Прощавайте, че ви уплашихме, господин Ейвъри. Джон заръча да покрием заливчето и да се погрижим да стигнете до брега живи и здрави. — Беше невзрачен човек, идеален за контрабанда — никой не би му обърнал внимание. Единственото, което отличаваше него и спътниците му от обикновените работници, бяха разнообразните им оръжия.
— Жалко, че не ни остана време да изчакаме отговора му — отвърна Ру. — Щях да знам, че ще ни посрещнете.
— Щом дрехите ви изсъхнат, тръгваме — каза контрабандистът и надзърна през вратата на колибата. — А може и да останат малко влажни, щото трябва да се махнем оттук преди изгрев-слънце.
— Патрули ли?
— Чак патрули не — каза мъжът. — Но има един пропускателен пункт по пътя, през който трябва да минем, а стражите, които подкупихме, ги сменят призори. Вие ще отидете вместо двамата наши, които ще останат тук. Имаме малко стока от последния товар и трябва да побързаме да се върнем в града преди да съмне. Никой няма да заподозре нищо.
Ерик кимна.
Ру пипна дрехите.
— Ще се преоблечем, като стигнем при Джон. Той все ще има сухи дрехи.
Ерик отпи от кафето и каза:
— Прясно е.
— Че как. Взех го от пощенското корабче от Дърбин вчера. То е част от стоката, която ще носим.
— Значи тук се отбиват кешийски кораби?
— И квегански търговски също — каза водачът. — Кралските кораби стоят край порт Викор и придружават търговските от Далечния бряг на влизане и излизане през Тъмните проливи. На Фадавах са му останали няколко кораба от нашествието, държи ги близо до Илит. Така че няма кой да пази тези брегове, но е трудна работа да вкараш нещо в града, освен ако не си подкупил стражите. — Пристъпи към вратата. — Сега имаме да свършим малко работа. — Кимна на другите контрабандисти и те излязоха и оставиха Ру и Ерик сами.
— Нали ти казах, че Винси ще ти получи бележката — каза Ерик.
— Вярваш на агентите ми повече от мен — отговори Ру. — Но вярата ти, изглежда, е оправдана.
— Рисковете са много Ру, и твоите връзки са ни нужни, както и нашите, за да предотвратим този контраудар.
— Какво крои принцът за старото абатство? Ако Фадавах има поне малко мозък в главата, там трябва да е пълно с мъже, готови да ударят от склоновете и да съкрушат всяка атака откъм брега.
— Арута е съставил план за абатството.
Ру поклати глава.
— Всеки път когато чуя, че някой от кралския двор е съставил план, си спомням, че в повечето случаи за нас с теб това означава яко бягане от хора, които също така яко се опитват да ни спипат и да ни убият.
— И така може да се каже.
Поговориха си още около час, докато дрехите им изсъхнат достатъчно, за да могат да ги облекат. Час преди съмване водачът на контрабандистите дойде и каза:
— Трябва да тръгваме.
Ру и Ерик набързо навлякоха все още влажните дрехи, излязоха навън, надигнаха вързопите със стока и се закатериха по една стръмна пътека, цепеща право през крайбрежните скали. Надолу към брега вече слизаха рибари, за да изкарат лодките да прекарат деня като своите бащи и дядовци. Все едно че не забелязаха контрабандистите и Ру реши, че на жителите на селцето е платена прилична сума, за да се правят, че контрабандистите са невидими.
След като изкачиха скалите, стигнаха на едно плато, бързо го прекосиха и излязоха на пътя. Скоро видяха пред себе си барикада — груб насип от пръст, укрепен с дървета и камъни, с внушителни редици увенчани със стомана дървени колове отпред, за да отблъскват конниците. За да я заобиколят, контрабандистите трябваше да отбият от пътя и да слязат в едно плитко дере.
Когато минаха покрай стражите, водачът на контрабандистите подаде една кесия на един от войниците и кимна, без да промълви и дума. Войникът също не си отвори устата.
Продължиха по пътя към Сарт.
Складът беше пристроен към задната стена на дюкяна на Джон Винси, който живееше със семейството си на втория етаж. Само един фенер осветяваше помещението, натъпкано със сандъци и вързопи със стока, която продаваше в дюкяна си: топове плат, игли, конци, железни изделия — котлета, тенджери и тигани — въжета, сечива и какви ли не още необходими неща за живота в Сарт и околностите.
— Лоши новини, Ру — каза Винси.
— Какво?
— В града има хора на лорд Вазарий.
— Проклятие! — изруга Ру. — Някой от тях дали ме знае от гостуванията ми в Квег?
— Почти сигурно. Гледай да не се набиваш много на очи — каза Винси. — Можете да се настаните в пристройката за работниците. В момента не я използва никой. Хората на Вазарий ще си тръгнат за Квег в края на седмицата. Заминат ли си, ще можете да се движите из града свободно.