Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Даш присви устни.
— Ако той е херцог… Това означава, че ще отговаря пряко на принца, а не на теб.
— Аз и бездруго съм твърде зает. А ако Патрик има пряк контрол над Дуко, може и да започне да му вярва.
Джими се усмихна.
— Но ти все пак ще продължиш да съветваш принца по всички въпроси, засягащи Южните окрайнини.
Арута кимна и каза:
— С което се уравновесяват и други политически проблеми.
Джими и Даш знаеха, че Дуко ще има право да назначи собствените си командири на ключови места по южната граница и че вероятно ще получи за тях титли. В момента имаше повече постове, отколкото благородници, които да ги заемат, поради високата смъртност от доскорошната война в Запада. Много източни благородници сигурно вече досаждаха на краля за някои от тези титли — по-скоро за налозите от земите. Никой от тях обаче нямаше да се осмели да дойде в Запада и да ги управлява пряко. Земевладението в отсъствие на владетеля не беше нещо непознато в Кралството, но в Запада не гледаха на него с добро око. Твърде много проблеми имаше — Квег, Кеш, Братството на Тъмната пътека и какво ли още не — за да се повери администрирането на едно баронство, да не говорим за графство или херцогство, на иконома или управителя на замъка. Няколко ключови поста щяха да се дадат на вторите или третите синове на западни благородници, за да не може Дуко да изгради под себе си структура единствено от свои лични подчинени.
— Я да сменим темата — каза Джими. Искаше да намекне за младите жени в залата. — Има ли нещо, което трябва да знаем…
— За какво? — попита Арута.
Даш беше по-прям от брат си.
— Патрик решил ли е коя ще е следващата принцеса на Крондор?
Арута се озърна да не би някой да ги слуша.
— Последните ни две кралици бяха от Ролдем. Боррик, и Луам преди него, държаха на всяка цена да укрепят съюза с Изтока. — Прегърна двамата си сина през раменете. — Вие носите в себе си кръвта на Ролдем. Знаете хората на майка ви. Суетни, горди с наследството си, и се мислят за нещо по-особено от другите. Точно затова виждаме толкова рядко майка ви. — В гласа на Арута се долавяше горчива нотка, каквато никой от двамата не беше чувал досега.
И двамата знаеха, че бракът на родителите им е бил уреден от техния дядо, херцог Джеймс, и се беше оказал толкова изгоден за Кралството, колкото и двата брака на последните двама крале за царствени дъщери на Ролдем. Родителите на Даш и Джими винаги успяваха да поддържат пред обществото илюзия за безметежно брачно щастие, макар двете момчета да знаеха, че бракът им далеч не е идеален. Но едва сега разбраха колко обтегнати всъщност са отношенията между родителите им.
— Значи трябва да е кралска невяста? — попита Даш.
Арута кимна.
— Кралят се изрази точно така, насаме. И трябва да е дъщеря на източен благородник. За предпочитане херцог, с голямо влияние в Съвета на лордовете.
— Браян Сълдън — унило подхвърли Джими.
— Боррик е решил да остави на сина си привилегията сам да си хареса жената, която ще роди бъдещия крал на Островите. Така че в момента има пет вероятни кандидатки за принцеса.
— Имаш ли представа чия ръка ще поиска Патрик?
Арута изгледа сина си и отвърна:
— Следващата ни кралица ще бъде Франсин. Въпрос е само на още малко време. Двамата с Патрик са приятели от деца. Той искрено се радва на компанията й. По наше време имаше династични бракове с много по-лоша основа.
Джими изглеждаше съкрушен.
— Я се стегни — каза Даш.
Джими погледна баща си и брат си.
— Аз просто не… схванах.
— Какво? — попита Арута. — Ти да не си влюбен в нея?
— Така и няма да разбера. — И без повече думи Джими се обърна и се отдалечи, а Арута погледна Даш.
— Нека го оставим малко сам — каза младежът.
— Не разбрах — каза Арута.
— Той също — отвърна Даш. — Точно това е проблемът.
— Какво?
— Че приемаме нещата за дадени. — Даш изгледа баща си и попита: — Дядо питал ли те е изобщо дали искаш да служиш на Короната, татко?
За Арута въпросът като че ли прозвуча точно толкова объркващо, колкото току-що видяното. Той помълча малко, после отвърна:
— Не, разбира се.
— А защо „не, разбира се“?
— Защото бях още момче. Също като теб започнах да изпълнявам задачи, които той ми възлагаше, след това ми дадоха работа при кралските пажове, после станах скуайър.
— Но когато стана пълнолетен, не те ли попита дали не би искал да се занимаваш с нещо друго?
Арута го изгледа.
— Не. Никога.
— Помислял ли си някога, че ако те беше попитал, животът ти може би щеше да е много по-щастлив?