Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Слугинята дойде отново и попита:
— Ще поръчате ли нещо преди да сме затворили, млади господа?
— Благодаря, не — каза Даш. — Ще си тръгваме.
— Аз няма да се върна в двореца — заяви Джими.
— Чудесно. Но поне да се разходим малко и да заспиш на по-подходящо място.
Лицето на Джими светна.
— Сетих се! Да идем при Накор!
Поради липса на по-добра идея Даш се съгласи. Двамата братя излязоха от кръчмата, Даш хвана залитащия Джими под мишницата и го поведе по улицата.
Джими простена. Главата му се пръскаше, а очите му сякаш бяха залепени. В устата му имаше вкус, сякаш някой е изсипал там боклука от масата преди седмица и го е оставил да изгние добре.
— Искаш ли вода?
Джими с усилие отвори очи и веднага съжали, защото пулсирането в главата му се усили многократно. Над него се беше навело женско лице. След като очите му се фокусираха, той видя цялата й фигура. Надигна глава, пъхна под нея дясната си ръка и посегна с лявата.
Тя му подаде чаша вода и той отпи. И веднага разбра, че е направил грешка: сърцето му заблъска в гърдите, лицето му се зачерви и на челото му изби пот. Разбра, че изпитва най-тежкия махмурлук в живота си, но водата все пак щеше да помогне, затова той насила я допи.
— Благодаря — изхриптя Джими и върна чашата.
— Брат ти е там — каза тя и посочи към стаята, в която Накор спеше, когато останеше в храма.
— Познавам ли те? — изграчи Джими.
— Не мисля — отвърна с усмивка младата жена. — Но аз те знам. Ти си син на херцога… внук на стария херцог, нали?
Джими кимна.
— Джеймс, син на херцог Арута, и — да. Лорд Джеймс ми беше дядо. Казвам се Джими.
— Аз съм Алийта. — Тя се взря в очите му. — Жена ли?
Той кимна.
Тя го измери с очи и отбеляза:
— Е, в момента не изглеждаш кой знае колко добре, но съм те мяркала в една-две кръчми, в които работех и когато не си пиян или махмурлия, не си за изхвърляне. Не мисля, че ти казват често „не“.
— Не е това — отвърна той и се надигна с мъка. — Просто разбрах, че тя ще се омъжи за друг.
— Аха — каза разбиращо Алийта. — Тя знае ли?
— Какво?
— Че се убиваш с ейл заради нея?
— Не. Бяхме приятели като деца… — Той присви очи и я изгледа. — Защо ти го казвам това?
Тя се усмихна.
— Може би защото имаш нужда.
Подаде му още вода.
— Благодаря — каза той и я изпи. — Ще видя какво прави брат ми.
Тръгна с треперещи крака през склада. Когато стигна почти до вратата на стаята на Накор, големите външни врати на склада се отвориха и той се изпълни със светлина. Джими се обърна и видя няколко фургона.
Вратата пред него се отвори и оттам изфуча Накор и изрева:
— Ру! Дошъл си с храната!
След него излезе Даш и спря до брат си.
— Жив ли си?
— Почти — изграчи Джими. — Какво стана?
— Опита се да се удавиш в бира. Не успя.
— Знам, но как се озовахме тук?
— Татко ме прати и ми каза да те напия и да те дам в ръцете на някоя кръчмарска курва.
— Май си успял само до половината.
— Е, имаше няколко дами, готови да услужат, но ти не беше в подходящо настроение. И състояние.
— На нищо не приличам — каза Джими. — Всъщност не знам какво изпитвам след всичко това.
Даш сви рамене.
— Може би така е най-добре. И двамата знаем още от деца, че няма да ни питат за кого да се оженим. След като баща ни е херцог на Крондор, твърде важно е да ни оженят за доброто на държавата.
— Знам, но се чувствам толкова…
— Какво?
Джими въздъхна.
— Не знам.
— Не е заради Франси, знаеш ли — каза Даш.
— Не е ли?
— Да — каза Даш. — Дори да стане кралица, нищо не би могло да ви раздели. Боговете са свидетели, че в подобни случаи дворът е свикнал да извръща очи. Не, има нещо друго. Въпросът е какво наистина ти се иска.
— Не разбирам.
— Знам че не разбираш, но става въпрос за самия теб. — Погледна към фургоните. — Все още почти очаквам да видя Язон на някой от тези фургони.
Язон беше служител в компанията на Рупърт „Горчиво море“, докато Даш работеше при него, и беше подавал информация на съперника на Рупърт Джейкъб Истърбрук, подведен от любов по дъщерята на Джейкъб. Беше загинал през войната.
След като първият фургон влезе в склада, Джими попита:
— Кое е това момиче?
— Кое? — учуди се Даш.
— Онова, дето ми даде вода. Каза, че се казвала Алийта.
— Значи знаеш за нея повече от мен — каза Даш. — Защо не питаш Накор?