Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— Нима? — каза Арута.

На лицето на Доминик се изписа смут.

— Но това, което продължава да ми е странно, е, че когато той пристигна в Сарт, за да ме намери и отведе в Сетанон, преди сблъсъка ни с демона, той като че ли не помнеше, че е изпращал предупреждението.

— Може и да не е — каза Накор.

— Защо? — попита Арута.

— Защото може би все още не е бил изпратил предупреждението.

— Пътуване във времето? — възкликна Доминик.

Накор сви рамене.

— Възможно е. Правил го е и преди.

Арута кимна.

— Да, възможно е. Имам чувството, че във всичко това има много повече, отколкото дядо или ти сте ми разправяли.

— Вярно — каза Накор. — Но е само за твое добро.

Арута се засмя.

— Говориш точно като мен, когато говоря на децата си. — Обърна се към Доминик. — Е, храмът на Ишап ще подкрепи ли усилията на Накор?

— Да — заяви Доминик, — макар че малко се съмняват в ефекта. Но разбират необходимостта.

— Аз също се съмнявам — каза Накор, — но започнах храма на Арч-Индар.

— Ти си най-удивителният човек, когото познавам — рече Арута. — Я ми обясни пак каква точно е целта на твоя орден?

— Да възстанови култа към Богинята на доброто, както вече ти казах.

— Цяло чудо си — каза сухо Арута.

— Нали? Но ми се струва, че малкият ми храм няма да е това, което трябва да бъде, докато не намерим истинския глава на ордена.

— Мислех, че ти си върховният жрец на Арч-Индар — каза Арута.

— Само докато се появи истинският. Тогава отново ще се заловя с това, с което се справям най-добре. Пътешествия и учене.

— Е, и докато се появи това лице, какво ще правиш?

— Ще правя номера, ще разказвам истории, ще осигурявам храна, ще събирам хора да слушат посланията на Добрата богиня.

— Първо трябва да дойде вярата — каза Доминик. — Едва когато хората започнат да разбират що е Арч-Индар, ще се заловят с трудната задача да я върнат при нас.

— Не претендирам, че разбирам всичко, свързано с храмовата политика — каза Арута. — Чел съм бележки, оставени от баща ми и принц Арута, и имам смътното впечатление, че те са били посветени в тайни, които не ми бяха предадени.

Доминик не каза нищо.

— Добре — продължи Арута. — Ще приема на доверие, че всичко това не представлява заплаха за Кралството, което е моя отговорност и грижа. Освен това ми се струва, че разпространяването на доктрината за добродетелност не може да навреди на никого.

Накор поклати глава.

— Де да беше така. Много хора са били осъждани на смърт за това, че проповядват добро.

— Е, във всеки случай не и в Запада, докато аз съм херцог на Крондор — каза Арута. Погледна Доминик и попита: — Ако успея да намеря входа към старото абатство, можете ли да влезете?

— Мога. Входът е заключен отвътре. Но има таен лост, който ще го отвори отвън. Вашият баща го намери.

Арута се усмихна.

— Той винаги твърдеше, че бил най-добрият крадец в историята на Крондор.

— Опит или късмет — не знам, но го намери, обезвреди един капан и отвори входа. Един от братята ни едва не получи сърдечен удар, когато се появи в библиотеката ни.