Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Арута кимна.
— Да минем на въпроса колко души да вземем.
— От военно дело не разбирам много — отвърна Доминик. — Трябва да вземете достатъчно малък отряд, за да не ги засекат, докато се движат през планините, и достатъчно голям, за да може след като влязат, да осигурят отбраната.
— Можете ли да ми начертаете планове на абатството?
— Аз живях там петдесет години, херцог Арута. Мога да ви покажа всяко коридорче и килер.
— Добре. Сутринта ще ви пратя писар. Ако можете да свършите работата до края на седмицата, ще съм ви много благодарен. Щом сме решили да влезем в абатството, когато Оуен удари от брега към Сарт, трябва да сме хванали пътеката на изток през Кошмарния хребет.
— На ваше разположение съм. Сега, ако някой може да ме заведе в някоя стая… Пътят от Риланон е дълъг.
Арута звънна със звънчето на бюрото и един паж отвори вратата на кабинета му.
— Заведи брат Доминик в покоите ми и му занеси всичко, от което има нужда.
— Във вашите покои? — учуди се ишапиецът.
— Тази нощ няма да ми трябват. До съмване имам да свърша много неща. Може би ще дремна малко след сутрешния съвет.
Доминик кимна, поклони се и излезе с пажа от стаята.
— Поне си се сетил да си сложиш войнишко одеяло зад бюрото, ако се наложи да дремнеш — каза Накор.
Арута се усмихна.
— Нищо не пропускаш, нали?
— Аз съм комарджия, забрави ли? Ако пропусках подробностите, щях да съм съсипан или мъртъв.
— Идваш ли с нас?
— Не — каза Накор. — Сигурно ще е интересно, но мисля, че трябва да остана тук. Доминик е донесъл голям дар от ишапийците. Ще споделят с нас силата, която черпят от Сълзата на боговете. Щом намерим истинския водач на нашия храм, ще го изпратим в Риланон и там той ще придобие от тази сила. И тя ще превърне малкия ми склад в истински храм, където ще се отвръща на молитвите и ще стават чудеса. Хората ще научат за доброто и ще започнат да помагат за връщането на Добрата господарка.
— Достойно начинание — каза Арута и се надигна. — Ще ме извиниш, Накор, но наистина имам работа. А ако имаш нужда от нещо за твоя храм и аз мога да помогна преди да замина, ще се постарая.
— Благодаря — отвърна Накор и пристъпи към вратата. — И гледай да се върнеш жив, ако обичаш. Един нов херцог може и да не е толкова склонен да ме слуша.
Арута се засмя и му отвори вратата.
— Е, колкото и да не искам да ти създавам неудобства, мисля, че ако ме убият, неудобствата за мен ще са още повече.
— Вярно. Виждаш ли, и за двама ни е по-изгодно да останеш жив.
Арута отново се засмя и затвори вратата зад Накор. Още се кискаше, когато седна зад бюрото и загледа планината документи пред себе си. Усмивката му повехна, щом взе първото донесение, което трябваше да прегледа. Хвърли му едно око и го остави от другата страна, за да го разгледа на заранта с чиновника си.
След което вдигна следващия лист.
— Джими! — извика Франси.
Джими се обърна и видя, че тя бърза по коридора след него.
— Здравей — поздрави я той хладно.
Тя пъхна ръка под мишницата му.
— От толкова време не съм те виждала! Да не би баща ти да те е пращал някъде по работа?
— Не, тук работех, но ми остава малко лично време. — Той много лекичко и бавно се освободи от ръката й.
— Джими, какво има? — попита тя.
Джими усети как лицето му се наля с кръв и изведнъж се задави от неочаквания пристъп на чувства.
— Това, че не е редно да бъда прекалено фамилиарен с бъдещата кралица на Островното кралство.
Тя също се изчерви и сведе очи към каменните плочи на пода.
— Трябваше да се сетя, че баща ти ще ти каже.
— Защо не ми го каза ти?
Тя вдигна към него насълзените си очи.
— Не знам. Не знаех… как ще го приемеш. Преди да дойда в Даркмоор мислех, че знам какво изпитвам към теб… После, когато те видях и когато вечеряхме заедно, и онези разходки… Не знам. Просто нещата като че ли не изглеждат същите, както когато бяхме деца.
— Защото не са същите — отвърна Джими. — И защото не сме деца.
Тя го погледна в очите, а после внезапно го целуна по бузата.
— Ти винаги ще си останеш най-добрият ми приятел, Джими. Обичам те повече от всяко момче, което съм познавала. Искам да си щастлив.
Лицето на Джими потъмня.
— Щастлив, защото ще станеш кралица или защото ще се омъжиш за онзи задник Патрик?
— Недей така — тихо каза тя. — Според татко някой трябва да държи Патрик изкъсо и затова иска от мен да бъда силна кралица. Това е една от причините кралят да държи точно аз да се омъжа за Патрик.