Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Джон Винси беше син на избягал роб на квеганска галера и беше успял да намери спасение в Кралството. Говореше езика на островната държава като роден и търгуваше с контрабандисти и капитани, които гледаха да отбягват кралските митничари.
Беше привлякъл вниманието на Ру с едно ценно бижу, което впоследствие Ру използва, за да си спечели благосклонността на лорд Вазарий. След това Ру бе сключил няколко изгодни сделки с квеганския благородник, но преди всичко беше пуснал слуха за флота на кралската съкровищница, слух, който бе накарал най-знатните благородници на Квег да изпратят бойните си кораби и да нападнат флотата на Изумрудената кралица, докато излизаше от Тъмните проливи предната година по Средилетие. Огромна част от корабите на най-властните владетели на Квег бяха отишли на дъното — това бе най-опустошителното морско поражение в историята им.
Повечето знаеха, че Рупърт Ейвъри от Крондор има пръст в цялата тази история, защото макар да липсваше пряка нишка, доказваща, че той е скалъпил измамата, имаше предостатъчно слухове, пускани от моряци на неговите кораби или от неговите търговски представители. И без да му го казват, Ру си знаеше, че в Квег е белязан и че ако го открият извън закрилата на Кралството, остатъкът от живота му ще се мери с часове, ако не и минути. Дори в Кралството трябваше да е винаги нащрек срещу някой възможен убиец, нает с квеганско злато.
— Мога да се крия, докато не дойде време да си ходим, ако се налага — каза Ру. — Но Ерик трябва да огледа. Можеш ли да му осигуриш приемливо прикритие?
— Не знам — колебливо отвърна Джон. — Толкова чужденци има в Сарт, така че би могло. Ако може да мине за квегански или кешийски наемник, несъмнено. Но всички кралски хора, които носят оръжие, са познати на местните войници.
— Не е нужно да ходя с оръжие — каза Ерик. — Ако съм някой от работниците ти…
Винси поклати глава.
— Наемам само за временна работа, Ерик. С тая окупация бизнесът поизтъня. Ще помисля. Сега се наспете спокойно. След малко ще пратя някое от децата да ви донесе храна. До утре все ще измисля някакъв повод да пообиколя из града с толкова забележим тип като Ерик.
— Купи нещо — каза Ру.
Джон вдигна вежди.
— Какво искаш да кажеш?
— Купи нещо. Сграда, дюкян, къща. Нещо в другия край на града, за да ходиш напред-назад. Ерик го направи… строител. Плащаш му да ти прави ремонтите.
— Има няколко дюкяна, които се продават…
— Добре, дай да се разбере, че се възползваш от възможността за печалба и си готов да купиш всичко, което някой има за продан.
— А как ще го платя, между другото?
— Ако наистина се наложи да купиш нещо, Джон, ще платиш както си плащал винаги — с мое злато.
Винси се ухили.
— Обикновено се връща с добра печалба.
— Вярно — ухили се и Ру. — Точно затова се справяш толкова добре.
Джон отвори вратата към предната част на склада и стълбите, водещи към жилището на втория етаж, и каза:
— Сега ще ви пратя храна. Като се наядете, излезте през задната врата, идете в пристройката от другата страна на двора и поспете.
След като вратата се затвори, Ерик се обърна към Ру.
— Строител?
— Вдигнеш някое парче дърво, оглеждаш го, хвърляш го настрана, и пръхтиш над някой пергамент или хартия и драскаш по нея. Оглеждаш много. Ако някой войник заговори, че разбира нещо от дърводелство, кимаш и си траеш.
Ерик килна стола назад и опря глава на стената.
— Какво пък, тоя план е по-добър от моя. Дано работите в Даркмоор вървят по-гладко, отколкото тук.
— Не! — извика Джими.
— Спор няма да има! — заяви Арута.
Даш пристъпи между брат си и баща си.
— Хайде, успокойте се и двамата.
— Моите заповеди не са предмет на одобрението ти, Джеймс!
— Но ти да водиш рейд… това е нелепо.
Накор и отец Доминик наблюдаваха спора. Арута каза:
— Аз съм единственият тук, който помни разказа на баща ми за тайния вход към абатството при Сарт. Не помня всичко, но имам голям шанс да си припомня подробностите, като обиколя подножието на планината.
Джими погледна отец Доминик.
— Вие не знаете ли пътя?
— Знам къде е вратата — в мазето на изоставената библиотека — отвърна Доминик. — Води към тунела отвън през хълмовете. Не знам дали бих могъл да намеря входа отвън. Двайсет години минаха, откакто не съм бил в подножията.
Джими отвори уста, но Даш го изпревари:
— Какво искаш от нас?
— Трябва ми някой в Крондор, който да ръководи смяната на войските — каза Арута. — Когато фон Даркмоор и Ейвъри се върнат от разузнаването си в Сарт, искам да мога да ударя преди Нордан да разбере, че предстои щурм.