![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Ема тръгна към града. Клеъри видя Изабел и Саймън да се втурват към блокадата от ловци на сенки, които стояха между Ема и Джулиън, и Аликанте.
— Как ще ги спрем? — попита Алек.
Джейс извади мрачно Меча на смъртните, но преди да успее да направи и крачка, Клеъри сложи ръка на рамото му.
— Почакай. Вижте.
Недалече от тях малка групичка крачеше решително към сияйните, чудовищни фигури на Ема и Джулиън. Хелън Блекторн, заедно с братята и сестра си — Марк и Тиберий, Друзила и Октавиан. Движеха се заедно в силна, стегната линия.
— Какво правят? — попита Алек.
— Единственото, което могат да направят — отвърна Клеъри.
Джейс отпусна бавно Меча на смъртните.
— В името на Ангела — каза, поемайки си рязко дъх. — Тези деца…
— Диего. Събуди се, братко. Моля те, събуди се.
Имаше единствено мрак, осеян с ярки искри от болка. А ето че сега се появи гласът на Хайме. На Диего му се искаше да остане в мрака и тишината. Да си почива там, където болката беше на разстояние от него, тук, в този безмълвен свят.
Ала гласът на брат му беше настойчив, а Диего от малък бе научен да реагира на него. Да стане от леглото, когато брат му заплаче, да изтича да му помогне, когато той падне.
Повдигна с усилие клепачи, които сякаш бяха залепнали. Лицето му гореше. Над себе си видя кипящо тъмно небе и Хайме, с обезумяло от страх изражение. Беше коленичил, а арбалетът му почиваше до него; на известно разстояние един ален страж лежеше мъртъв със стрела в гърдите.
Хайме стискаше стили в ръка. Протегна се и отметна косата на Диего назад; когато дръпна ръка, тя беше почервеняла от кръв.
— Не мърдай — каза той. — Направих ти няколко иратцета.
— Трябва да стана — прошепна Диего. — Трябва да се бия.
Тъмните очи на Хайме припламнаха.
— Цялото ти лице е нарязано, Диего. Изгубил си кръв. Не може да станеш. Няма да го позволя.
— Хайме…
— В миналото ти винаги ме лекуваше — каза Хайме. — Нека сега аз бъда този, който ще те изцели.
Диего се закашля. Устата и гърлото му бяха пълни с кръв.
— Колко… колко лоши ще бъдат белезите?
Хайме улови ръката му и Диего разбра, че е наистина лошо. Безмълвно умоляваше брат си да не го лъже или съжалява.
Усмивката на Хайме беше бавна и леко крива.
— Мисля, че от сега нататък аз ще бъда красавецът в семейството — каза. — Но поне все още си много мускулест.
Диего се задави със смеха си, с вкуса на кръв, със странността на всичко това. Преплете пръсти в тези на брат си и ги стисна.
Прекосяването на полето беше сюрреалистично.
Докато семейство Блекторн вървяха към Ема и Джулиън, други ловци на сенки се приближаваха към тях, някои с озадачен, други с почти засрамен вид. Дру знаеше, че според тях отиват на сигурна смърт. Неколцина души им извикаха да оставят Тави, но той само се притисна по-близо до братята и сестрите си, клатейки глава.
Ема и Джулиън очевидно се бяха отправили към града. Движеха се като сияйни сенки, стопявайки разстоянието, което ги делеше от барикадата ловци на сенки, застанали между тях и Аликанте.
— Трябва да се доберем до тях — промълви Дру, ала тълпата пред тях оформяше друг вид барикада. Разпозна някои от тях: Ануш и Дивя Джоши, Луана Карвальо, Кадир Сафар, и дори неколцина долноземци, като Бат Веласкес и Куаси Бедиако, които им викаха да не се приближават до Джулиън и Ема, че не е безопасно.
Тя погледна към другите в паника.
— Какво ще правим?
— Не мога да ги прострелям с елфически стрели — каза Марк. — Опитват се да помогнат.
— Естествено, че не! — Хелън изглеждаше ужасена. — Моля ви! — извика тя. — Пуснете ни да минем!
Ала гласът й бе удавен от рева на тълпата, която ги отблъскваше назад, назад от града, назад от Ема и Джулс. Дру започваше да изпада в паника, когато до ушите им достигна тропот на копита.
Ловците на сенки се отдръпнаха неохотно, за да направят път на Уиндспиър, възседнат от Кийрън. Хълбоците на коня бяха облени в пот; очевидно беше галопирал през полето. Ужасените очи на Кийрън обходиха групата, докато не откриха Марк и Кристина.
Тримата си размениха бърз поглед, който казваше много, а после Марк вдигна ръка, сякаш се опитваше да достигне новия крал на тъмните феи.
— Кийрън! Помогни ни! Трябва да се доберем до Ема и Джулиън!
Дру очакваше Кийрън да каже, че е опасно. Невъзможно. Вместо това той се приведе над врата на Уиндспиър и му прошепна нещо.
Миг по-късно небето потъмня от летящи фигури. Дивият лов беше пристигнал. Ловците на сенки и долноземците се разбягаха, докато Ловът се спускаше ниско. Ето че семейство Блекторн можеше да продължи напред и те го сториха, движейки се възможно най-бързо към Ема и Джулиън, които почти бяха стигнали до редиците ловци на сенки, бранещи града.