![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Дру! Ти ни повика… — Видя Тай и се усмихна възхитено. — Гледах те с прашката ти. Мерникът ти е безпогрешен, малки братко.
— Не го насърчавай, Марк — каза Хелън. — Би трябвало да е в лагера.
— Вижте — рече Дру. — Знам, че може да ви се стори абсурдно, но ако отидем при Ема и Джулс всички заедно, ако дойдем съвсем близо и говорим с тях, бихме могли да ги достигнем. Трябва да се опитаме. Ако ние не успеем да го направим, никой няма да успее и тогава всички ще са в опасност.
Хелън поклати глава.
— Но защо се случва това?
Кристина и Марк си размениха поглед, който Дру не можа да разтълкува.
— Мисля, че е заради парабатайската връзка — каза Кристина.
— Защото Ема едва не умря? — попита Ейлийн озадачено.
— Не знам — отвърна Кристина. — Мога само да предположа. Ала в тях гори небесен огън. А никой смъртен не е в състояние да оцелее дълго в нещо такова.
— Прекалено опасно е да се доближим до тях — каза Марк. — Трябва да разчитаме на Ема и Джулиън. Да вярваме, че сами ще успеят да сложат край.
Последва дълга пауза. Хайме гледаше безстрастно как семейство Блекторн и техните близки стоят в напрегнато мълчание.
— Не — заяви най-сетне Хелън и сърцето на Дру се сви. Хелън вдигна очи, горящи с блекторновско синьо насред омърляното й лице. — Дру е права. Трябва да отидем. — Тя погледна към Дру. — Имаш право, миличка.
— Ще дойда с теб на полето — каза Хайме на Дру.
Дру се радваше на компанията му, когато поеха напред, всички Блекторновци заедно. Не за Хайме мислеше обаче, когато свърнаха към сърцето на битката. А за сестра си. Хелън ми повярва. Хелън разбра.
Насред мрака на битката, в сърцето й като че ли стана мъничко по-светло.
Изведнъж Хайме се изпъна.
— Диего — каза, а после се впусна в порой от думи на испански. Дру и Хелън се обърнаха и Дру си пое рязко дъх.
Недалече от там един ален страж влачеше безчувственото тяло на Диего през полето. Или поне Дру предположи, че е Диего: дрехите й бяха познати, както и гъстата тъмна коса. Ала лицето му не се виждаше от кръв.
Хелън го докосна по рамото.
— Върви при брат си. Бързо. Ние ще се оправим.
Хайме хукна с всички сили.
Джейс беше буден. Примигваше и тъкмо се опитваше да седне, когато Клеъри стигна до него, разкъсвана от желание да се хвърли в прегръдките му и да го удари, задето я беше уплашил така.
Залови се да му нарисува иратце и то очевидно подейства — дългата кървава драскотина, която минаваше през лицето му, бързо зарасна. Той беше успял да се понадигне и се мъчеше да си поеме дъх, облегнат на нея, когато Алек дотича и коленичи до тях.
— Добре ли си? — попита той своя парабатай, вперил разтревожен поглед в лицето му.
— Моля те, обещай ми никога вече да не го правиш — каза Клеъри.
— Обещавам никога вече да не заставам между Зара Диърборн и вилнеещ великан — отвърна Джейс. — Алек, какво става? Ти идваш от полето.
— Джулиън и Ема току-що метнаха Ванеса Ашдаун на около пет-шест метра — отвърна Алек. — Според мен се ядосаха, задето прониза Камерън, но защо, не мога да ти кажа.
Клеъри погледна към Ема и Джулиън. Те стояха неподвижно, навели очи към членовете на Кохортата, сякаш се опитваха да решат какво да правят с тях. Час по час някой от Кохортата се откъсваше и побягваше, и Ема или Джулиън го връщаха обратно при останалите.
Беше почти като игра, ала ангелите не си играеха. Клеъри нямаше как да не си спомни Разиел, надигащ се от водите на езерото Лин. Не бяха много хората, които бяха виждали ангел. Не бяха много хората, които се бяха взирали в студените очи на Небето, с неговото безразличие към нищожните човешки тревоги. Дали Ема и Джулиън изпитваха частица от това безразличие, това равнодушие, което не беше жестокост, а нещо много по-странно и по-голямо, нещо, което изобщо не беше човешко?
Изведнъж Ема се олюля и падна на едно коляно. Клеъри гледаше потресено как членовете на Кохортата се разбягаха с крясъци, ала Ема не посегна да ги спре.
До нея, Джулиън протегна сияйна ръка, за да й помогне да се изправи.
— Умират — тихо каза Джейс.
Алек изглеждаше озадачен.
— Какво?
— Те са нефилими, истински нефилими — обясни Джейс. — Чудовищата от отминали времена, които някога бродели по земята. В тях гори небесен огън, подхранващ всичко, което правят. Но това е твърде много. Смъртните им тела ще изгорят. Вероятно са в агония.
Той се изправи на крака.
— Трябва да ги спрем. Кой знае какво ще сторят, ако обезумеят от болка.