Кралица на въздух и мрак [bg]

Спряха на няколко крачки от великанските фигури на Джулиън и Ема. За миг увереността, тласкаща Дру досега, се разколеба. Мислила бе само за това да стигнат дотук. Не и какво щяха да кажат или направят, когато го стореха.

Тави бе този, който пръв пристъпи напред.

— Джулс! — провикна се. — Ема! Тук сме!

И най-сетне Ема и Джулиън реагираха.

Извърнаха се от града и наведоха погледи към семейство Блекторн. Дру отметна глава назад и видя лицата им. Бяха напълно безизразни. В грейналите им очи нямаше и следа от разпознаване.

— Не можем просто да им кажем да спрат — рече Марк. — Всички вече опитаха това.

Тави дойде малко по-близо. Очите на великаните го следяха като огромни лампи, пламтящи и нечовешки.

На Дру й се искаше да протегне ръка и да го дръпне назад.

— Джулс? — каза той и гласчето му слабичко и ниско, прободе сърцето на Друзила.

Пое си дълбоко дъх. Ако Тави можеше да се приближи до тях, значи и тя можеше да го направи. Застана зад малкото си братче и се изви назад, за да погледне в лицата на Ема и Джулиън. Беше като да погледнеш право в слънцето; очите й запариха, но тя ги задържа отворени.

— Ема! Джулиън! Аз съм, Дру, Друзила. Вижте, всички ви казват да спрете, защото битката беше спечелена, но аз не съм тук, за да ви кажа това. Тук съм, за да ви помоля да спрете, защото ви обичаме. Имаме нужда от вас. Върнете се при нас.

Нито Ема, нито Джулиън помръднаха; израженията им не се промениха. Дру продължи, с пламнали бузи.

— Не ни изоставяйте. С кого ще гледам скапани филми на ужасите, Джулиън, ако те няма? Кой ще тренира с мен, Ема, и ще ми показва всичките ми грешки, и как да стана по-добра?

Нещо се раздвижи зад Дру. Хелън се приближи и застана до нея. Протегна ръце, сякаш би могла да докосне сияйните фигури пред себе си.

— Джулиън. Ти отгледа братята и сестрите ни, когато аз не можех. Пожертва детството си, за да опазиш семейството ни заедно. А ти, Ема. Ти бранеше това семейство, когато аз не можех. Ако и двамата ме изоставите сега, как бих могла да ви се отплатя?

Лицата на Джулиън и Ема все още бяха безизразни, но Ема наклони лекичко глава, сякаш слушаше.

Марк пристъпи напред и като сложи тънка ръка върху рамото на Дру, отметна глава назад.

— Джулиън. Ти ми показа как отново да бъда част от семейство. Ема, ти ме научи как да бъда приятел, когато бях забравил какво е приятелство. Дадохте ми надежда, когато бях изгубен. — Стоеше изпънат като елфическа стрела, вдигнал очи към небето. — Върнете се при нас.

Джулиън се размърда. Беше едва доловимо движение, но сърцето на Дру подскочи. Може би… може би…

Тай пристъпи напред; бойното му облекло беше прашно и разкъсано там, където кората на дървото го беше съдрала. Черната му коса падаше на тъмни кичури пред лицето му. Той я отметна и каза:

— Загубихме Ливи. Ние… ние я загубихме.

Сълзи запариха в очите на Дру. Имаше нещо в гласа на Тай, което звучеше така, сякаш едва сега за първи път осъзнаваше окончателността и необратимостта на смъртта на Ливи.

Ресниците му блещукаха от сълзи, когато вдигна очи.