![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Искате ли да знаете за какво провинение бях подложен на това унижение? Аз, благородник на Империята? Васал на Негово императорско величество? А дори да бях разбойник от простолюдието, нима в занданите на Седмоцветието ми е било мястото? Ще ви кажа с какво съгреших пред маговете. Не им дадох дъщеря си, която имаше вълшебна дарба. Тя ме беше помолила за това. И за да ме предпази, избяга от бащината си къща. Написа ми, че ще стане воин, но няма да служи на Дъгата. Маговете обаче не ми повярваха, че не зная къде е. Аз и да знаех, нямаше да им я издам. Кой ли знае къде се скита тя сега, къде ли гният костите й... навярно в същите онези тъмници, където ми горяха окото. - Графът с изящно движение на ръката посочи празната очна орбита. - Аз знам, уважаеми барони, че мнозина, ако не всички от вас имат свои деца в кулите на гнусната банда, присвоила си името на прекрасно небесно явление, следствие от изумително пречупване на светлината на щедрото слънце. Тези ваши синове и дъщери са не само на служба там. Те са заложници. Вие произнасяте клетви към Императора, но сърцата и честта ви са там, където са вашите деца. Затова и не се учудвам от речта на Барон Брага. Изпитвам истинско съчувствие към този благороден мъж, чието сърце му диктува да каже... какво всъщност каза барон Брага? Каза: "Господа, нека се
предадем колкото се може по-скоро. Да сключим мир на всяка цена." Това каза той. Като баща... като прокълнат от съдбата баща -аз го разбирам и съм изцяло на негова страна. Но аз съм и васал на Империята. И моята чест не е цената, която съм съгласен да платя за мир с маговете!
В паузата се чуваше пуфтенето на барон Брага, който беше станал морав. Гледаше масата пред себе си.
- Затова аз съм съгласен с командир Сула. Кулата на Кутул е най-близо. Предлагам още тази вечер да тръгнем натам. Да се пратят вестоносци до още непристигналите части да се насочат натам. По това време на годината пътищата до назованата кула са добре проходими. Аз казах, господа.
- Моля... моля повелителят да ми даде думата... - изхърка Брага.
- Да, заповядайте, бароне - равнодушно отрони Императорът. -Само че защо ме наричаш "повелител"? Струва ми се, че така би следвало да се обърнеш към почитаемата Сежес или който там сега е председател на Ареопага...
- Моля Императорът да ме извини - вметна Тарвус, -Ареопагът няма председател в момента.
- Ще стане дума и за това, уважаеми графе. Нека сега говори барон Брага.
Баронът стисна юмруци и злобно погледна графа.
- Императоре мой, граф Тарвус си позволи да изкаже съмнения във верността ми... и даже повлия на Негово величество... Но искам да защитя доброто си име със слова от Книгата на Спасителя, че предаността и верността не се градят върху сляпото подчинение... Казано е, че ако пастирът води стадото към пропаст, не е забранено стадото да свие от гибелния път! Войната с маговете е този път към пропастта, повелителю! Ще загинем всички!
- В столицата - забеляза Императорът - не загинахме всички.
- Да! Но колцина храбри войници останаха да гният като леш по улиците на Мелиин! Стотици наши жертви срещу една карета хора от Седмоцветието...
- Дъгата няма повече от седем хиляди души - спокойно каза владетелят. - Две-трети от тях са с ниски рангове на владеене на силата. Ние можем да им противопоставим десетократно повече. И то само легионери, без дружините на бароните.
- Но какви са тези сметки!? - развика се Брага.
- Простички - без да повиши тон отвърна Императорът. - Опит от Мелиин. В близък бой магът сразява деветима. Но десетият го довършва. Но тези сметки не те засягат, бароне. Доколкото разбирам, ти не желаеш да ме последваш. Мълчи! Ти каза достатъчно. Затова спокойно можеш да напуснеш лагера ми. И всички, които споделят вижданията на барон Брага - също. Имате думата ми, че отказът ви да се биете няма да има никакви последствия за вас. Косъм няма да падне от главите ви - защото дойдохте. Но ако се срещнем на бойно поле... ако застанете на страната на врага ми - не чакайте никаква пощада. Нито за себе си, нито за своите семейства, роднини, слуги и приятели.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Клара се връщаше. Вече и сама, без предупреждението на Игнациус, усещаше гърчовете на силата в Междините. Нещо наистина ставаше. Нещо зловещо. Катастрофата наистина не идеше от нахлуването на козокраките твари. И цяло чудо бе, че Пътеките още бяха що-годе проходими.
Вълшебницата се страхуваше. Тя безстрашната, се страхуваше. От все сърце й се прииска във висшите небеса да съществуват мъдри и благи богове. Да съществува и онзи Спасител, в когото тъй непоколебимо вярваше приятелката й Аглая. Да не е само красива легенда идеята, че някъде все пак има висша справедливост.