Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Небето започна да изсветлява в сиво и когато дървеното скеле на кулата се показа над дървесните корони, той сам наруши тишината.
— Не очаквах и ти да участваш в това, Авиенда. Нали каза, че Мъдрите не взимат участие в битки. — Сигурен беше, че му го каза. Една Мъдра можеше да мине през самия център на битката или да отиде при която и да е твърдина, септа или клан, които са в кръвна вражда с нейните, но участие в битка не взимаше, да не говорим с преливане. Преди той да отиде в Пустошта повечето айилци дори не знаеха, че някои от Мъдрите могат да преливат, макар мълвата да говореше за техни странни дарби и понякога за неща, които айилците смятаха, че са много сходни с преливането.
— Аз все още не съм Мъдра — отвърна тя и придърпа шала си. — Щом една Айез Седай като Егвийн може да го прави, значи и аз мога. Уредих го едва тази заран, още докато спеше, но си го мислех откакто за първи път помоли Егвийн.
Сега вече светлината беше достатъчна, за да види как Егвийн се изчерви. Навярно нямаше да се наложи да се бои от игли точно от нея. Продължиха сред редките дървета нагоре към кулата.
— И не са се опитали да те спрат? Амис или Баир, или Мелайне? — Знаеше, че не са. Ако бяха, сега тя нямаше да е тук.
Авиенда поклати глава и се намръщи.
— Разговаряха дълго със Сорилея и след това ми казаха да постъпя така, както смятам, че трябва. Обикновено ме карат да постъпвам така, както те смятат, че трябва. — Тя го изгледа накриво и добави: — Чух Мелайне да казва, че ти носиш промяна във всичко.
— Да, нося — отвърна той и сложи крак на първото стъпало на стълбата. — Светлината да ми е на помощ, нося.
Гледката от платформата беше величествена дори за невъоръжено око, с простиращите се до безкрая във всички посоки ниски гористи хълмчета. Дърветата бяха достатъчно гъсти, за да прикрият айилците, придвижващи се към Кайриен — повечето вече трябваше да са на позиция, — но зората обливаше самия град със златна светлина. Бърз оглед през една от далекогледните тръби показа, че голите хълмове покрай реката са спокойни и привидно лишени от живот. Но това много скоро щеше да се промени. Шайдо бяха там, макар и скрити засега. Но нямаше да останат скрити, когато започнеше да насочва… какво? Не и гибелен плам. Каквото и да направеше, трябваше само да изнерви Шайдо колкото може повече, преди неговите айилци да атакуват.
Егвийн и Авиенда се бяха редували да гледат през другия далекоглед, като спираха за кратко и си говореха тихичко, но сега само си шепнеха. Накрая си кимнаха, пристъпиха до парапета с ръце, опрени на прясно издяланата греда, и се взряха втренчено към Кайриен. Изведнъж кожата му настръхна. Една от двете беше преляла, а може би и двете.
Това, което забеляза най-напред, беше вятърът, задухал към града. Не лек ветрец, а първият истински вятър, който усети в тази страна. И над Кайриен започнаха да се струпват облаци, най-тежките — откъм юг, и започнаха да стават все по-гъсти и черни. Само там — над Кайриен и над Шайдо. Навсякъде другаде, докъдето виждаха очите му, небето си остана ясносиньо, само на места с няколко високи и тънки перести облачета. Надигна се и тътен, дълъг и плътен. Изведнъж към земята полетя мълния, назъбена сребриста нишка, която прониза билото на един хълм под града. Преди трясъкът на гръмотевицата да достигне до кулата, още две блеснаха към земята. Диви зъбци се замитаха в небето, сияйно бели копия заудряха земята. И изведнъж тя избухна, и то там, където не беше паднала мълния — пръстта изригна на петдесет стъпки, — после отново, и пак.
Ранд нямаше никаква представа какво правят двете, но очевидно бяха решили да притеснят Шайдо и да ги подтикнат да тръгнат. Дойде време и той да свърши своето — нима щеше да стои и да чака? Той се протегна и сграбчи сайдин. Леден пламък облиза гладкия купол на Празнотата, обкръжил онова, което доскоро беше Ранд ал-Тор. Вкочанен, той пренебрегна мазната гадост, просмукваща се в жилите му от покварата, и овладя дивия порой на Силата, който заплашваше да го погълне.
От толкова далече онова, което можеше да стори, си имаше граници. Всъщност той бе почти на границите на възможностите си без помощта на ангреал или ша-ангреал. Вероятно затова жените преливаха само по една мълния — щом той бе стигнал до предела си, значи те използваха и сетните си сили, за да надмогнат своя.
И един спомен се плъзна по гладкия невидим покров. Не негов, а на Луз Терин. За първи път това не го притесни. В миг той преля и кълбо от пламък обгърна билото на хълм, отстоящ на почти пет мили — кипяща маса бледожълт огън. Когато загасна, и без далекогледа можеше да се види, че хълмът е станал по-нисък и черен на върха, сякаш разтопен. Ако питаха тях тримата, можеше изобщо да не се наложи клановете да се бият с Куладин.