Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Матилда, вдовстващата баронеса Даркмоор, седеше вляво от херцога на Сълдън. Макар да не беше вече млада, тя все още притежаваше онази придобита в дворцовите среди лекота и чар, усвоени от възпитанието й сред властните източни благородници. Херцогът, вдовец, бе очевидна цел за жена с потекло като нейното. Той самият като че ли проявяваше умерен интерес.
Даш хвърли поглед към брат си и забеляза, че Джими се старае да се направи на заинтересован от нещо, което му приказваше дъщерята на някакъв източен граф; кой точно — Даш не можеше да си спомни. Момичето беше хубавко, но някак блудкаво, и насмешката на Даш заради отчаянието на брат му скоро премина в съчувствие. Франси безспорно беше най-интересната млада жена в двора, макар и не най-красивата, и времето, което Джими бе прекарал с нея през последните две седмици, беше пробудило нещо в него — най-малкото собственически импулс, ако не и нещо по-дълбоко.
Даш си даваше сметка, че нито той самият, нито брат му са свободни да се отзоват на сърдечния зов, докато са на служба на Короната. Потеклото им беше твърде знатно, след като бяха синове и внуци на херцози. Джими най-вероятно щеше да стигне до подобен висш пост, а Даш вероятно щеше да стигне до граф, ако продължеше да служи.
Което означаваше, че никой от двамата няма да попитат, когато се стигне до въпроса с кого да сключат брак. Тази подробност щеше да се остави на баща им в по-малка степен, и на кралското благоволение — в по-голяма. Разколът в Кралството беше опасен и опазването на тесния съюз между двете владения си оставаше постоянен проблем. Изтокът притежаваше населението, богатството и политическата сила. Западът разполагаше с природните източници, с потенциала за растеж и с всички проблеми на границата: врагове, безредие и вечните трудности в управлението. Бракът на знатните дъщери от едното владение със синовете от другото отдавна беше доказал ефективността си като метод за съхраняване на тяхното единство, а не съществуваше по-желан за брачна партия ерген от бъдещия крал.
Франси хвърли поглед към Джими и му се усмихна, после отново се обърна към Патрик. Даш се наведе към брат си и му прошепна:
— Трябва да питаме татко.
— За какво? — погледна го объркано Джими.
— За коя иска кралят да ожени сина си. Не си помислял нито за миг, че това не е вече решено, нали?
Джими помисли малко и се усмихна.
— Може би си прав. Ако татко не го знае, значи никой не го знае.
Джими изчака херцог Арута да обърне очи към него, след което му кимна към вратата. Арута стана, мина зад баронеса Матилда, зашепна нещо на принца и той му махна с усмивка. После баща им дойде при тях. Тримата се поклониха на принца, който не гледаше към тях, и напуснаха трапезата.
След като излязоха от залата, Даш отбеляза:
— Ще се наложи да връщаме благородници, ако продължават да прииждат.
— Още идват — рече Арута. — Не мога да ви опиша колко фрапантен и шумен ще стане дворът тук в Даркмоор. Ще намерим стаи за толкова пристигнали, колкото е възможно, първо тук, после в града. Останалите ще бъдат настанени извън стената, в палатки. Ще има едномесечни тържества.
Джими зяпна невярващо.
— Сериозно?
— Съвсем — мрачно отвърна Арута.
— Но нали трябва да приключим сделката с Дуко… — почна Джими.
— Това се направи. Изпратихме му нашите условия и тази сутрин той ни отговори.
— Какво е споразумението? — попита Даш.
Арута им даде знак да тръгнат с него и се отправи към централния двор на замъка. Коридорите гъмжаха от пажове, слуги и стражи, поели в ръцете си грижата за тълпите стичащи се благородници.
— До един месец нашият бивш противник ще стане херцог на Южните окрайнини.
— Лорд Съдърланд!? — възкликна Джими. — Невероятно!
— Патрик не искаше да му даде нищо, а кралят предпочиташе да го направи барон на Края на сушата или нещо също толкова… местно. Убедих и двамата в противното.
— Но защо, татко? — попита Даш.
— Защото Дуко, в края на краищата, разполага с лична армия от близо двайсет и пет хиляди мъже. Той самият може да мечтае за нещо по-благородно от предишното си призвание да бъде наемен меч, но повечето му войници нямат причини да бъдат верни на Кралството. Убедих краля, че той може да се окаже единствената надежда за нас да държим тези хора под контрол и да ги превърнем в проблем за Кеш, вместо свой.